Ще има ли сливания на големи европейски банки?

Ръководителят на френската банка Société Générale се среща с консултанти няколко поредни уикенда, за да обсъдят планове за мегасливане с италианската UniCredit. Това беше преди повече от десет години.

Днес двете банки продължават да се наблюдават, но перспективите за сделка остават далечни. Това накратко е състоянието на консолидацията на големите банки в Европа. Много говорене, малко действия, пише Investor.bg, позовавайки се на Wall Street Journal.

Европейски представители искат големи банки да се слеят, така че силна паневропейска финансова институция да отговори на американските конкуренти като JPMorgan Chase и Citigroup. Относителният размер на банките от другата страна на Атлантическия океан смекчава предизвикателството. JPMorgan има пазарна стойност от 377 млрд. долара, докато най-голямата банка в еврозоната Banco Santander е оценявана на 92 млрд. долара.

За сделката на Société Générale с UniCredit може да са необходими още 18 месеца, казват някои банкери. Сommerzbank, която е потенциална мишена за сливане от началото на новия век, може да се обедини с Deutsche Bank, твърдят анализатори, въпреки че е малко вероятно това да се случи преди двете банки да завършат преструктурирането си. Други банки като BNP Paribas са смятани за потенциални купувачи на Commerzbank.

„Във време на непрекъснато обтягане на геополитическото напрежение искаме ли да оставим важната функция на банковата система по отпускане на средства на чуждестранни институции?“, запита новият главен изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Севинг по време на изказване в Берлин във вторник.

Политическите усилия за създаване на банков шампион в Европа се увеличиха. Но комбинацията от местни интереси, противоречиви регулации и невъзможността за завършване на прехваления банков съюз направи финансовата система в Европа силно фрагментирана.

Европа има няколко финансови институции с дейност в различни страни. Френската BNP Paribas има голям бизнес в Италия, например. UniCredit има значителна германска банка. „Така че въпросът е дали инвеститорите искат тези банки да станат по-големи“, казва Филипо Алоати, старши кредитен анализатор в Hermes Investment Management.

Отговорът е все още не. Оценката на европейските банки остава ниска и намаля още повече на фона на политическите сътресения в Италия. Правилата за измерване на риска за банките бяха финализирани, но изчистването на сектора от лоши заеми все още не е завършено. Така че трансграничните трофейни сделки остават далечна перспектива, твърдят анализатори.

“Искаме ли в Европа големи инвестиционни банки, които могат да обслужват клиенти, така че да не зависим от американските банки. Ако е така, как се постига тази позиция?“, пита Шамшад Али, партньор в  PricewaterhouseCoopers.

Предварително условие за големи банкови сделки е завършването на европейския банков съюз - усилия, започнали по време на кризата в еврозоната през 2010-2012 г., която разкри фундаменталната слабост на финансовата система на блока.

Сега еврозоната има банков регулатор във Франкфурт и обща система за намаляване на броя на фалиращите банки. Но липсват други ключови елементи. Единната европейска система за застраховка на депозитите, при която рискът от фалит на банките да се споделя сред 19-те страни членки, в най-добрия случай ще се появи след няколко години. Големите сливания са неразумни, защото настоящите правила оскъпяват преместването на средства от европейските банки от страни с ниски лихви като Германия в страни, където тези средства могат да бъдат предоставяни при по-високи лихвени проценти в Южна Европа.

Лидерите на ЕС ще обсъдят банковия съюз по-късно този месец, но Германия и други страни многократно заявиха, че първо трябва да бъдат изчистени лошите заеми преди задействането на плановете за споделяне на риска. Германският канцлер Ангела Меркел каза, че обща застраховка на депозитите е „далечно бъдеще“.

Борбата за власт между регулаторите във Франкфурт и отчаяните национални банки в блока не помага. Местните власти запазват правомощията си да задушат регулаторите във Франкфурт. Например, националните власти могат да наредят на местните банки да намалят експозицията си на собствения си филиал в друга европейска страна.

Друга пречка е, че според международните правила за банковите капитали голяма банка с трансграничен бизнес е смятана за по-рискова и следователно е необходим по-сериозен капиталов буфер. За целта Европейската централна банка предложи 19-те страни от еврозоната да бъдат считани за една – без граници, за целите на регулаторите по подобие на САЩ.

Инвеститорите все още се възстановяват от последната вълна от сливания и придобивания на банки, която завърши с най-катастрофалната банкова сделка в историята. През 2007 г. три банки купиха холандския кредитор ABN Amro за 101 млрд. долара. Две от тези банки, Royal Bank of Scotland и белгийската Fortis, получиха спасителна помощ с пари на данъкоплатците.

Последвалият финансов хаос сложи край на перспективите за сливането на Société Générale и UniCredit, което отново е на масата.

„Не смятам, че европейските трансгранични сливания могат да се случат в настоящата среда. Има редица бариери, които трябва да бъдат премахнати, преди да се обмислят подобни сделки“, казва Фредерик Удеа, главен изпълнителен директор на Société Générale.