Как икономиката се оказа генезис на популизма?

Възходът на популизма се проявява на фона на макроикономическите тенденции

Желязната руда продължава да дълбае дъното. Снимка: Pixabay Желязната руда продължава да дълбае дъното. Снимка: Pixabay

Икономиката откри популизма за себе си. Редица актуални изследвания се занимават с икономическите причини за възхода на популистки партии и кандидати. Сравнението на резултатите показва, че няма монокаузално обяснение.

В публикацията на германското издание Makronom става ясна концепцията на общ модел, изразяващ се в следните характеристики: глобалните икономически развития, като разширяването на световната търговия или политиките за строги икономии в резултат на финансовата криза, допринесоха значително за нарастването на популизма. Глобализацията насърчава икономическия растеж, но и неравенството. В резултат на това конфликтите се влошават от миграцията и съкращаването на публичните разходи. По този начин икономиката създава среда за популисти, които в момента успяват да привлекат „губещите“ от глобализацията като привърженици със силата на своята риторика.

Макроикономически тенденции и поведението при гласуване

Възходът на популизма се проявява на фона на макроикономическите тенденции. През последните десетилетия делът на заплатите, т.е. делът на спечелените доходи в общия национален доход, намалява значително в развитите икономики. Така се отваря пропастта на неравенството между капитала и доходите от трудова дейност. Двигателите на това неравенство бяха преди всичко интернационализацията на търговията, която прехвърли нископлатения труд в по-слабо развитите страни, и технологичните промени, които преди всичко повишиха производителността на капитала. В същото време неравенството сред работещото население нарасна. Търсенето на висококвалифицирана работа се увеличи, докато по-малко квалифицираните работници претърпяха загубиха работните си места и претърпяха съкращаване на трудовите си възнаграждения.

Отдавна е известно, че икономическият растеж и структурните промени имат разпределителен ефект. Респективно, развитите икономики са създали институции за социални помощи, които компенсират засегнатите лица или региони за техните загуби. Идеята зад тях е следната: Подкрепя се позитивно развитие в полза на цялото общество чрез компенсиране на губещите за това развитие чрез трансферни плащания.

Този механизъм обаче, изглежда, вече не работи. От една страна, това може да се дължи на факта, че социалната система на много места е оттеглена. От друга страна, паричните преводи сами по себе си изглеждат недостатъчни за справяне с икономическата несигурност. Във всеки случай изследванията показват, че неравенството в резултат на икономическото развитие е една от причините за успеха на популистките партии в развитите икономики.

На фокус: Глобализация

Сравнително добре са проучени икономическите причини за популизма в рамките на световната търговия. С интеграцията на по-бедните страни в международната търговия интензивните производствени стъпки се насочват към страните с ниски заплати. Развитите страни се фокусират върху производството на технологични продукти и услуги. В резултат на това потребителските цени намаляват, което допринася за общото повишаване на жизнения стандарт.

Очевидно е, че „губещите“ страни на глобализацията подкрепят партиите, които предлагат национална алтернатива на засилващата се интернационализация, докато „победителите“ отхвърлят подобни политики.

Неравенството е структурно явление, което се е натрупало в продължение на много десетилетия. По подобен начин популистките партии действат в Европа от много години. Но едва през последното десетилетие може да се наблюдава общоевропейска тенденция за увеличаване на подкрепата за популистки партии - особено десните.

Свързващ елемент на тези партии е критичното им отношение към миграцията, което стана ясно в контекст. Ксенофобията и страхът от „културно отчуждение“ вероятно играят по-голяма роля от прякото въздействие на икономическите последици от „бежанската вълна“.

Независимо от това, съществуват и икономически-рационални причини за влиянието на миграцията върху популизма. Икономическите модели показват, че колкото по-голямо е културната дистанция между две групи, толкова по-ниска е готовността за споделяне на блага и услуги. Всъщност подкрепата за преразпределителни мерки намалява с притока на мигранти и съществува връзка между миграцията, предлагането на обществени блага и подкрепата на десни популистки партии.

Не изглежда изненадващо, че популистките партии биха могли да използват темата за миграцията в цяла Европа, за да спечелят гласове. След световната финансова криза доставките на обществени блага бяха ограничени в много страни. Дистрибуционните конфликти между „местните“ и „новодошлите“ се изострят.

Последни новини
Още от Нотификации