TNBT

Ще се притеснят ли пазарите, ако Лагард поеме ЕЦБ

Тя няма опит в областта на паричната политика - в момент, в който централната банка претегля възможността за допълнителни стимули

Снимка: Andreas Arnold/Bloomberg Снимка: Andreas Arnold/Bloomberg

Присъединяването на Кристин Лагард към ръководството на Европейската централна банка в ерата след Марио Драги може да подскаже много различен стил на лидерство, коментира Bloomberg. Ръководителката на Международния валутен фонд (63-годишна), която спечели номинацията като част от процеса на подбор на лидери на Европейския съюз, ще бъде първата жена, която ще управлява институцията, базирана във Франкфурт, а също така и първият човек, който ще го прави, без да има кариера като централен банкер.

63-годишната Лагард е бивш френски финансов министър, който през 2011 г. стана първата жена, която оглави базирания във Вашингтон Международен валутен фонд. Тя изигра важна роля в осигуряването на спасителни мерки за икономиките в Европа, особено в Гърция, след финансовата криза от 2008 г. Преди това тя е работила и в частния сектор като адвокат по антитръстови въпроси, ставайки партньор и след това първата жена председател на базираната в Чикаго адвокатска кантора Baker McKenzie.

„За мен е чест да бъда номиниранa за председател на Европейската централна банка”, казва самата Лагард в изявление. „В светлината на това и след консултация с Комитета по етика на Изпълнителния съвет на МВФ, реших временно да се откажа от отговорностите си като управляващ директор на МВФ по време на периода на номиниране".

Изборът на Лагард ще бъде изненада за мнозина. Въпреки че нямаше официални кандидати за поста, през последните месеци спекулациите се съсредоточиха около ръководителя на германската централна банка Йенс Вайдман, френските членове на ЕЦБ Беноа Кьоре и Франсоа Вилерой дьо Гало и бившия финландски централен банкер Ерки Ликинан.

Опитът на Лагард в МВФ ще ѝ донесе глобалната визия, необходима за справяне с всеки политически натиск от страна на европейските правителства. Но на нея ѝ липсва опитът на другите кандидати в областта на паричната политика - в момент, в който централната банка претегля възможността за допълнителни стимули, които могат да имат някои неблагоприятни странични ефекти. Представители на ЕЦБ наскоро отбелязаха възможността за намаляване на лихвените проценти, но при наличие на вече негативна депозитна ставка от минус 0,4% това може да навреди на банките.

Възобновяването на покупките на облигации може да се окаже противоречива мярка в Германия, където много хора обвиняват политиките на ЕЦБ в полза на ниските лихвени проценти за унищожаването на възвръщаемостта на популярните спестовни продукти с фиксиран доход и за увеличаването на цените на недвижимите имоти и жилищните наеми.

„Очаква се Лагард да се облегне в широка степен на паричната политика, като същевременно принуди фискалните власти да играят по-активна роля в насърчаването на растежа в еврозоната“, заяви пред CNBC Кришна Гуха, ръководител на стратегиите за глобална политика и централни банки в Evercore ISI. „По-конкретно смятаме, че ще подкрепи това, което очакваме, да бъде последната голяма подкрепа на Драги през септември: облекчаващ пакет, който включва намаление на лихвените проценти с 10-15 базисни пункта и нова програма за количествени облекчения за около 30 млрд. евро на месец".

Междувременно тримата ключови архитекти на политиките на ЕЦБ за стимулиране от 2012 г. насам напускат банката или скоро ще го направят. В допълнение към към края на годината изтича и мандатът на Кьоре, а мандатът на бившия главен икономист Петер Прат приключи преди няколко седмици.

Това би могло да притесни финансовите пазари, особено след като вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гуиндос е бивш испански министър на икономиката, който също няма опит в областта на централните банки, преди да се присъедини към ЕЦБ миналата година. И още нещо - политическият произход на Лагард - тя беше член на консервативно правителство - може да се окаже предизвикателство, тъй като ЕЦБ и нейният президент се считат за политически независими.

Едно нещо е ясно – изборът на Лагард и на Урсула фон дер Лейен, която да наследи Жан Клод Юнкер като председател на Европейската комисия, се случиха след изтощителни разговори, които започнаха в неделя и преминаха почти непрекъснато до вторник следобед. А тези преговори бяха първата индикация за това как евроскептичните лидери от Централна Европа и Италия могат да упражнят сила срещу по-фрагментираното проевропейско мнозинство. Италия, Полша, Унгария, Чехия и Словакия решително се противопоставиха на предварителната сделка, постигната между лидерите на Германия, Франция и Испания по време на срещата на върха на 20-та група в Япония миналата седмица в подкрепа на кандидата на левицата Франс Тимерманс.

Последни новини
Още от Нотификации