КЗК спира изграждането на българската част на "Турски поток"

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отказа на българското държавно газово дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД предварителното изпълнение на договора с „Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ) за изграждането на българската част на газопровода „Турски поток“, съобщава институцията в своето решение относно казуса.

КЗК подчертава, че във връзка с искането на „Булгартрансгаз“ за предварително изпълнение на договора с ГРРБ, българската компания не е представила никакви доказателства.

В становището си възложителят изтъква, че „изпълнението на дейностите по поръчката е от особено значение за обезпечаване на сигурността на доставките на природен газ, не само за България, а и за Европа и региона за по-дълъг период, като с оглед значимостта на обекта, е необходимо спешно да бъде осигурен изпълнител, който да осъществи качествено и ефективно процеса на изграждане и въвеждане в експлоатация на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД до българо-сръбската граница“.

Според КЗК не става ясна в изложените доводи връзката между изграждането на газовата инфраструктура и „запазването на живота или здравето на гражданите, защитата на особено важни държавни или обществени интереси, нито как от закъснението на изпълнението може да последва значителна трудно поправима вреда, при положение, че към настоящия момент в Република България е изградена и действа газопреносна мрежа, чийто комбиниран оператор е „Булгартрансгаз” ЕАД, а предмета на процесната обществена поръчка касае нейното разширение“.

Още по темата

Липсата на инфраструктура – главен проблем на Балканите в областта на енергетиката

В заключение КЗК приема, че в „изложените мотиви от страна на възложителя не се установява наличието на основания за допускане на предварително изпълнение на решението за класиране и определяне на изпълнител, противопоставими“ на установената презумпция за защита на обществения интерес, изразена чрез автоматичното спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка при наличие на жалба срещу решението за избор на изпълнител.

Поради това, КЗК приема, че „не са налице предпоставките по чл. 205, ал. 4 от ЗОП и искането следва да се остави без уважение“.

От Комисията посочват, че определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вижте повече на Investor.bg.