TNBT

Италианският флирт в далечния Изток

Правителството в Рим се облизва за китайските милиарди, но не смее да подпише договор с Пекин

Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg

Тамън два пъти Луиджи ди Майо, ръководител на движението „5 звезди“, вицепремиер и министър на икономическото развитие, беше в Пекин през последните месеци.

В допълнение към споразумението за италианско-китайското сътрудничество в Африка, става дума главно за участието на италианците в китайския гигантски проект "One Belt One Road", наричан още "Новия път на коприната".

Китайският държавен глава Си Дзинпин възнамерява да инвестира 900 млрд. долара в мрежа от пътища, железопътни линии, пристанища и летища - от Азия до Европа. Това може да гарантира големи поръчки и за Италия.

Страната може да се възползва доста добре, защото икономиката е парализирана, надвисва и рецесията, а това, което расте, са преди всичко дълговете. Само от Далечния изток изглежда има надежда: Китай обещава работни места и инвестиции за италианците, евтини кредити и, разбира се, по-добър достъп до огромния пазар. В Триест вече има истинска треска: пристанището там иска да се превърне в мега разпределиелен хъб за китайските доставки за Европа. Генуа също има надежди за пристанището си.

Ето защо още миналата година Ди Майо сформира "Task Force China" – специална работна група, ръководена от неговия заместник Мишел Герачи. Завършил икономика и електроинженер, той дълго време е живял в Китай и е пламенен почитател на „доживотния владетел“ на Пекин Си Дзинпин. Герачи придружи шефа си по пътешествията в Далечния Изток, от които те се завърнаха с резолюция: „Искаме да станем първия партньор на Китай в Европа".

На 22 март, когато приятелят Си ще пристигне в Италия, но не по-късно от април, по време на втората среща на върха за Пътя на коприната в Пекин, се очаква да бъде подписано споразумението за тясно сътрудничество по най-големия икономически проект след американския план Маршал, който подкрепи възстановяването на Европа след Втората световна война.

Но напоследък в Рим нарастват и опасенията.

Два пъти вече Люис Айзенберг, посланик на САЩ в Рим, предупреди премиера Джузепе Конте да не подписва споразумението с Китай. Залогът е трансатлантическото приятелство. Китай възнамерява да си купи разширяването на своята мощ в Азия, Африка, но и в Европа. Италия не бива да помага. Това не е просто фиксидея на Доналд Тръмп. Дори и неговият предшественик, Барак Обама, не вкара САЩ в инициирания от Китай многостранен финансов проект „Азиатска инвестиционна банка за инфраструктура“ (AIIB), който ще финансира инфраструктурния проект.

Гарет Маркиз, отговарящ в Белия дом за американската национална сигурност, заплаши, че Италия ще застраши „своята глобална репутация", ако сключи пакт с Китай.

Всичко това оказва очевидно известен ефект, защото правителство, което е скарано със САЩ, няма да се задържи дълго на власт в Рим. Поне до края на американско-китайския спор относно наказателните мита и евентуалното шпиониране чрез телефоните на Huawei, Рим няма да подпише китайския договор. Поне така твърдят италианските медии, досега по темата няма официално изявление. Особено като се има предвид, че и коалицията в Рим също е разделена по този въпрос.

Не само във Вашингтон, но и в Брюксел, както и в Берлин и Париж, растат опасенията за азиатската примамка. В крайна сметка инициативата за Пътя на коприната облагодетелства само силно субсидираните китайски компании, предупредиха през изминалата година 27 посланици на ЕС в съвместно изявление (само този на Унгария не участваше в декларацията).

В същото време постепенно се включват не само азиатски и африкански страни. 13 страни от ЕС (България, Хърватия, Чешката република, Гърция, Португалия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Малта и трите балтийски държави) също сключиха индивидуални инвестиционни споразумения с Пекин, припомня Der Spiegel.

Всичко това са по-малки държави, за разлика от страната основателка на ЕС Италия, четвъртата по големина икономика на общността и осмата по големина в света. Подписът ѝ би имал съвсем различна тежест, преди всичко в политически аспект.

Разбира се, италианците осъзнават, че китайците не дават нищо даром. Те искат да разширят икономическата си мощ, за да получат още по-голямо политическо влияние в световен мащаб. Но ако спешно се нуждаете от пари? А други вече са извлекли национални предимства от китайската специална оферта. Пакистан, например, най-големият враг на китайския конкурент Индия, получи щедри инвестиции. Сега има около 50 млрд. долара дълг към владетелите в Пекин, но какво от това?

Дори страни като Шри Ланка, Киргизстан и Монголия са силно задлъжнели пред китайците и затова са зависими. В Португалия инвеститорите на Си си купиха дялове в най-големия доставчик на енергия и най-голямата застрахователна компания.

Потомците на Мао Дзедун също така осъществиха добри политически инвестиции и в Унгария и Гърция. Ако ЕС иска отново да протестира срещу нарушенията на правата на човека или други злини в Китай, гърците или унгарците отново ще наложат вето.

Досега Европа не намери обща позиция за изкусителните обещания за милиарди долари от Изтока. А и как да стане това, когато интересите са толкова различни? Ето защо планираният дебат по проекта за Пътя на коприната ще бъде доста спорен. Той е в дневния ред на срещата срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21 март, на която ще се обсъжда подготовката на срещата между ЕС и Китай на 9 април 2019 г. Тоест, един ден преди Си да пристигне в Рим.

Последни новини
Още от Нотификации