Образованието в САЩ има нужда от помощ: Арни Дънкан

Хората се учат, стават по-добри, приспособяват се , но трябва децата да са в безопасност.

Това е най-важното, безопасността на децата, учителите и персонала.

Никой не е искал да става така.

През последните години съм директор на училище в Чикаго и никога не сме пропускали учебен ден, дори и заради снега или заради учителска стачка. Знам, наистина колко важно е децата да са в училище.

Не само заради ученето, но и заради тяхната безопасност, заради храната. Но такава е ситуацията и трябва да сме напълно откровени, защото лятото наближава и предстои следващата учебна година и колкото и да ни се иска децата да се върнат в училище, откровено казано, всяко дете ще трябва да прекара част от следващата учебна година, може би голяма част от следващата учебна година в дистанционно обучение.

Да започнем с цифровото разделение.

Представата, че децата могат да учат, само ако са в сградата на училището, от девет сутринта до три след обяд днес вече се обезсмисля.

Децата трябва да могат да учат каквото поискат, навсякъде и по всяко време, да имат не само устройствата, но и достъп до безжичен интернет. Трябва да се премахне цифровото разделение, така че всяко дете и в града, и в провинцията, и в резерватите на индианците да открие своето призвание, своята страст и гений ида развива интересите си.

Много учебни райони вършат страхотна работа.

В Чикаго бяха раздадени над 100 хиляди устройства, в Бостън около 300 хиляди, а в Сан Антонио, където има общо 49 хиляди ученици са раздадени около 47 хиляди устройства.

В Южна Индиана, в бедните квартали паркират автобуси, които осигуряват достъп до безжичен интернет. Това е основната стъпка, която трябва да се предприеме. Можем да подходим творчески.

Може да прозвучи твърде технически, но това ни принуждава да помислим за съотношението компетентност – свободно време. Знаем ли дали едно дете е научило алгебра защото в продължение на 9 месеца е стояло 4-5 пъти на седмица в клас или просто то разбира от алгебра. Това може да отнеме 3 месеца, може да отнеме 9 месеца, може да отнеме 12 или 15 месеца.

Трябва да можем да оценяваме децата не според това колко време са прекарали в час, а според това колко знаят. Като учители трябва да правим точно това.

Освен това децата наистина срещат социални и емоционални трудности.

Децата и преди страдаха от стрес и тревожност, но сега има едно напълно ново ниво от страх, притеснения и тревоги. В милиони семейства хората губят работата си. Така че, не само образователната част, но и здравната, социалната, психологическата работа, всички трябва да се грижат ежедневно за децата.

Трябва да се променим и да стигнем до децата там, където са те.