Uber разширява дейността си в България

Uber България получи сертификат за инвестиция клас А за проект за разширяване на съществуващия си научноизследователски център за разработка и поддръжка на високотехнологичен софтуер. В него вече работят над 20 инженери, наети на пълен работен ден. Планът на компанията е да увеличи персонала до 60 души в рамките на една година, съобщава Българската агенция за инвестиции.

Центърът на Uber ще създава високотехнологичен софтуер, който е от критично значение за компанията. Софтуерът ще бъде използван в над 330 града в повече от 60 държави.

Инвестиционният проект трябва да създаде атрактивни работни места за висококвалифицирани софтуерни специалисти и ще предостави възможност да се работи върху върхови технологии. Разработеният софтуер ще обслужва електронните плащания и издаването на електронни фактури на клиентите, които ползват онлайн платформата на Uber, посочват от Агенцията.

Хъбът ще осигурява и постоянна поддръжка на разработения софтуер. Инженерите, назначени в България, ще наблюдават работата на софтуера и ще отстраняват възникнали проблеми.

Софтуерът за обслужването на плащания и електронни фактури постоянно ще се обновява според нуждите на Uber Technologies, мащаба на бизнеса и промените на местните законодателства в държавите, в които Uber оперира. 

През януари в интервю за Investor.bg генералният мениджър на компанията за България Димитър Радуков заяви, че "Uber има нужда да назначи поне 40-50 инженери в София през 2016". В началото на годината компанията обяви, че стартира кампания за набиране на софтуерни инженери за разширяване на своя център за разработка на софтуер, базиран в София.

Инженерният център отвори врати през 2015 и е един от шестте центъра на Uber в света, които предоставят и създават дигитални услуги, използвани в над 360 града в 66 държави. „Uber има инженерни центрове в САЩ, България, Холандия, Индия, Дания и Литва и наш приоритет в момента е да разширим този в София. Той е от глобално стратегическо значение заради качеството на ИТ инженерите у нас и това е причината да не търсим хора само от София. Освен билборд кампанията, стартирахме и специален сайт, чиято цел е да достигнем до максимален брой потенциални кандидати“, обясни Радуков в интервюто.

Технологичният стартъп среща затруднения с дейността си в България, след като навлезе в страната с услугата си UberХ на 9 декември 2014. Чрез платформата пътници правят заявки за споделяне на превоз в рамките на населено място. Шофьорите установяват контакт и си поделят част от разходите за използване на личните си автомобили чрез споделеното пътуване. Това предизвика негативната реакция на таксиметровия бранш и антимонополният регулатор забрани приложението.

В края на септември 2015 Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че услугата за превози трябва да "преустанови некоректните практики". 

ВАС се произнесе обаче само процедурно относно незабавното изпълнение на решението на КЗК без да се произнася по съществото на спора. Предстои съдът да разгледа по същество жалбата на Uber срещу решението на КЗК. С други думи, ВАС на практика все още не се е произнесъл дали Uber нарушава законите на България, или не. 

На 5 октомври 2015 генералният мениджър на компанията за България обяви, че услугата Uber Х е спряна временно в София.  Компанията имаше около 40 хил. потребители. 

В средата на ноември в студиото на Bloomberg TV Bulgaria Радуков каза, че решението на КЗК за забрана на операциите на Uber в България нарушава европейската директива за електронни услуги, както и член 56 от договора за ЕС, който не позволява на една държава да ограничава услуги, които се предоставят от фирма от друга държава.