Абсурдността на Лондон: Мей получи едновременно доверие и недоверие за политиката си

В тази безизходица единственият консенсус може би е удължаване на времето за преговори

07:47 | 17 януари 2019
Премиерът на Великобритания Тереза Мей изнася реч, след като спечели вота на доверие в парламента, на "Даунинг стрийт“ 10 в Лондон, Великобритания, в сряда, 16 януари, 2019.  Снимка: Саймън Доусън / Bloomberg
Премиерът на Великобритания Тереза Мей изнася реч, след като спечели вота на доверие в парламента, на "Даунинг стрийт“ 10 в Лондон, Великобритания, в сряда, 16 януари, 2019. Снимка: Саймън Доусън / Bloomberg

Ето че Лондон излъчва абсурдни сигнали. Премиерът Тереза Мей разполага едновременно с доверие и недоверие за политиката си за Brexit. Нейните консервативни партийни приятели са лоялни само когато става дума за отхвърляне на ветото на опозицията от лейбъристите, с което тя едва успя да се справи вчера – с 325 на 306 гласа. Ден по-рано сделката на Мей за Brexit бе шумно отхвърлена.

И все пак унижението за премиера, която трябва да представи план Б до понеделник, не отминава. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин в момента отхвърля спешния ѝ призив за преговори, докато шотландският проевропейски лидер Никола Стърджън призовава за втори референдум. Фарсът в Уестминстър неизбежно напомня на Албер Камю: „Абсурдът има смисъл само доколкото човек не може да се примири с него".

Точно това смятат много икономисти, които са били разпитани по темата от германския Handelsblatt. Никой не иска да се задоволи с Hard Brexit – излизане без сделка.

„Удар по европейската идея, от който Европа няма да се възстанови дълго време", казва изпълнителният директор на Siemens Джо Кезер. Да се отхвърли споразумението за излизане би било „политическо небрежие", казва Бернхард Матес, председател на асоциацията на автомобилните производители. А производителят на резачки Николас Щил счита, че е налице голяма дилема: „Няма отстъпка, която да задоволи застъпниците на Brexit, без да застраши сближаването на останалата част от ЕС".

И така – в тази безизходица единственият консенсус може би е удължаване на времето за преговори отвъд 29 март. Дали това ще е достатъчно, ще покаже само времето.