Не Тръмп измисли наказателните мита

Понякога от налагането им има смисъл, твърди германски професор

Снимка: Pixabay Снимка: Pixabay

На фона на заплахата за глобална търговска война Андреас Бекер от Deutsche Welle разговаря с проф. Вернер Абелсхаузер, германски специалист по икономическа история. Бекер прави аналогия за проктеционизма чрез защитни мита с влезлия в САЩ през 1930 г. след големия срив на Wall Street закон Хоули-Смут, който увеличава драстично митата за много вносни стоки.

Тогава американският пазар се капсулира за страни като Германия, които са искали да овладеят икономическата криза чрез дъмпингови цени. Германският канцлер Брюнинг тогава е опитал да смекчи кризата в Германия чрез механизмите на външната търговия. Това е станало за сметка на страни, които е трябвало да се справят с излишъците на германския износ. Всичко това е продължило около година, преди САЩ да наложат защитни мита, разказва проф. Абелсхаузер.

Той обаче подчертава и безспорния факт, че днес икономическа криза няма.

„Тази защитна стена от мита, която издигнаха американците през 1930 г., е била следствие от надигналата се тогава популистка вълна в страната. Нито президентът, нито представителите на истаблишмънта по онова време, тогава са наложили високите мита, а група конгресмени, които са успели да се наложат над влята на правителството“.

Въпреки това в много американски учебници законът Хоули-Смут е сочен като пример за това, че протекционизмът не работи. Повишаването на митата дори засилва Голямата депресия от 1930-те години.

„Икономическата криза в началото на 1930-те години не е предизвикана от световната икономика, а от капиталовия пазар. Срещу което повишаването на митата не вършат почти никаква работа. Високите мита тогава са направили така, че американците да се почувстват по-добре. И този популистки обществен натиск е окуражил следващия президент Рузвелт да прокара т.нар. "New Deal", което е било истинската стратегия срещу световната икономическа криза“, казва още специалистът.

Той обръща внимание и на друг подобен пример – в Германия от 1878/1879 г., когато Бисмарк въвежда високи защитни мита. По думите му този случай може да бъде сравнен със сегашната ситуация.

„Втората половина на 19-и век е фаза на глобализация и Германия е сред печелившите от нея. По това време възниква голямата химия, машиностроенето, електротехниката, създават се фирми като BASF и Siemens. Това са високотехнологични фирми, които правят голяма част от своя оборот на световния пазар. Вследствие на глобализацията обаче германският стоманодобив и земеделието в източната част на страната губят своите пазари. 40 на сто от всички трудещи се тогава са били тежко засегнати от глобализацията. Затова Бисмарк въвежда високи мита на тези пазари. И този ход се оказва успешен: стоманодобивът се модернизира, а селското стопанство се стабилизира“.

По думите на проф. Вернер Абелсхаузер сегашната ситуация е почти същата - високотехнологичната индустрия по западното и източното крайбрежие на САЩ печели от глобализацията, а индустрията във вътрешността на страната е сред губещите отрасли. Нито една държава не може да си позволи да страда голяма част от населението ѝ.

„Аз интерпретирам защитните мита като отчаян опит да се повлияе на глобализацията в САЩ. Съмнявам се обаче, че стоманодобивната промишленост днес може да играе същата роля, както навремето в Германия“.

Икономистът признава, че становището, че на световните пазари трябва да важат само либералните правила на свободната търговия, е чисто идеологическо. Според него понякога е смислено налагането на защитни мита, за да бъде повишена конкурентоспособността на собствената икономика.

Последни новини
Още от Начало