Глобализацията – няма връщане назад

Свидетели сме на най-голямата миграция от Втората световна война

Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg

През последните две години в Германия и Европа имаше истинска „бежанска криза". При това твърдение генералният секретар на Федерацията на сдруженията на Червения кръст и на Червения полумесец Елхаджи ас Си може само да поклати загрижено главата си.

Светът като цяло преживява най-големите миграционни движения от Втората световна война насам. 66 млн. души в световен мащаб бягат. Това е истинската бежанска криза, а не тези 1 млн. души от тях, които искат да дойдат в Германия – на един континент, който разполага с повече ресурси от всеки друг, казва той в едно интервю, което си струва да бъде прочетено.

Журналистът Ян-Мартин Виарда интервюира Си заедно с Ребека Мотие, директор на Световната здравна организация за Африка и правителствения съветник на Ангела Меркел Илона Кикбуш по темите за миграцията и бежанците. Става дума за вълнуващ текст, който поставя много неща в правилния контекст.

Така например често забравяме, че повечето от бежанците са блокирани в собствената си страна или в съседните държави.

В своето бягство хората се движат около родните си места в концентрични кръгове, надявайки се да се върнат там възможно най-скоро. Ето защо повечето бежанци по света са вътрешно разселени лица. Само в Сирия има 6,5 милиона от тях. Следващият кръг е в съседните държави. Една трета от населението на Ливан сега е от Сирия, като в много от училищните класове има повече бежанци, отколкото местни жители. Още един милион живеят в Йордания, три милиона в Турция. А досега не сме говорили за бежанците от Южен Судан, Уганда, Ирак или Афганистан. Някои бежански лагери в Африка се разрастват в продължение на десетилетия. А едва много малка част от тези хора се опитват да стигнат до Европа, казва Си.

Но как Европа може да помогне на Африка? Както го прави Китай например?

Европа все още се възползва от своето колониално минало и дължи част от богатството си на тази епоха“, казва Мотие.

Според Кикбуш китайците може да бъдат критикувани заради прекалената защита на собствените си интереси, но фактът е, че те са поели риска и инвестират в Африка. „Те дори построиха седалището на Африканския съюз, разшириха железопътните линии и доставиха влаковете за тях. Докато ние казахме „бедните африканци" и им изпращахме малко помощ - уверени, че никога няма да спечелим пари там, китайците си спечелили геополитическо предимство, пояснява той.

Европейските правителства искат да помогнат за справяне с причините за миграцията – за да се предотвратят бъдещи бежански потоци. Срамота? Може би. Но може би и стимул, който всъщност има значение. Защото и тримата експерти са съгласни, че районите и страните, от които хората бягат, не се нуждаят от милостиня. Те се нуждаят от устойчиви инвестиции и от компании, които изграждат инфраструктура.

И тримата са съгласни, че глобализацията няма как да бъде спряна.

Да си спомним за всички европейци и американци, които отиват в Африка, за да работят там. Никой не ги нарича бежанци или мигранти, а „експати". А как беше ситуацията в Европа, когато идват работници от Източна Европа, за да направят работата, която наричаме "3D" на английски: мръсна, опасна, унизителна (dirty, dangerous, demeaning). Накратко - миграцията е нещо обичайно, винаги я е имало често я считаме за нещо добро или дори „добре дошло“.

Но миграция има и когато не е желана и дори ѝ се противопоставяме, особено в нашия глобализиран свят: технологията ни свързва по целия свят, копнежите на хората надхвърлят съществуващите граници. Все още трябва да осъзнаем, че за глобализацията няма обрат. Когато западните правителства заявят това ясно пред своите граждани, те ще изпълнят най-големия си ангажимент пред света, който е по-важен от всяка една помощ за развитие, пояснява Си.

 

Последни новини
Още от Начало