Резервите в приходната част на бюджета ще отидат за намаляване на дефицита

С надсъбраните приходи ще се намалява бюджетния дефицит, а финансовата консолидация няма да е за сметка на икономическия растеж. Това каза финансовият министър Владислав Горанов в Дарик радио, цитиран от Investor.bg.

Горанов посочи, че се поддържа добро темпо на събираемост на приходите. Само от данъци и осигуровки към 16 юни са събрани с около 1,2-1,3 млрд. лева повече спрямо същия период на миналата година. Координацията между службите и волята за противодействие на укриването на доходи и данъци дава резултати, каза той.

По думите на финансовия министър стремежът към фискална консолидация продължава, но не и на цената на потиснат икономически растеж, което е било критика към първия кабинет на Бойко Борисов.

“Ще продължим да обираме резервите в приходната част. 11-12% номинален ръст на приходите няма как да се свързва със задоволителното, но по-ниско нарастване на БВП”, коментира Горанов.

Що се отнася до разходната част на бюджета, според него тя няма да бъде надхвърлена. Всички разходи през тази година, които могат да се спестят, ще бъдат спестени, увери той.

Горанов подчерта, че увеличаването на държавния дълг, за което опозицията упреква правителството, се е случило заради фалита на Корпоративна търговска банка през 2014 г.

Той допълни, че изменението на фискалния резерв за периода 2014-2016 г. показва, че почти целия ръст на дълга в момента е в резерва, а не е похарчен. Горанов обясни, че през 2014 г. държавата не е била подготвена да се справи с проблемите във финансовата система. Затова целта в момента е да имаме резерви, с които да реагираме при необходимост след стрес тестовете на банките. “Процесът не е политически, а замитането на проблемите през годините доведе до това сега”, посочи той.

Финансовият министър каза, че окончателните резултати от проверката на активите на банките ще бъдат представени на 13 август. До края на месеца ще са готови предварителните резултати.

“Темповете на навлизане в новия програмен период са по-добри, резултатите ще бъдат налице скоро. Променен е начинът на насочване на ресурсите. Спекулациите от опозицията не е в полза на дебатите”, коментира Владислав Горанов във връзка с обвиненията на опозицията, че България ще трябва да възстанови на ЕС 1,1 млрд. лева по Програмата за развитие на селските райони за миналия програмен период.

По думите му сумата е абсурдна и силно преувеличена, а целта на БСП е да създаде усещане за несигурност, но без да предлага алтернатива на управлението.

Горанов посочи още, че закриване или обединяване на общини едва ли ще реши проблема с регионалните икономически дисбаланси, натрупани в страната. Предложеният от финансовото министерство механизъм за оздравяване играе роля на механизъм за ранно предупреждение за проблеми във финансите на местните власти, обясни той.

Според Горанов кметовете са почти безконтролни в дейността си, отчетността към местната общност и общинския съвет не обхваща задължително финансовите показатели на общините и е много възможно кметове в рамките на един-два мандата да докарат дадена община в състояние на практически фалит. Затова се въвежда и задължение да уведомяват общинските съвети и да се проведе дебат в рамките на местната общност.

Горанов увери, че сумата, която Националната електрическа компания (НЕК) беше осъдена да плати заради неосъществения проект АЕЦ “Белене”, няма да излезе от джоба на данъкоплатците. Той посочи, че предстои да се преговаря и уточнява между двете дружества – НЕК и “Атомстройекспорт”, как ще се случат нещата.

“Срещу отсъденото има реални активи, които имат цена. Цената на иска и на решението срещу НЕК е съпоставима с цената на активите. Т.е. счетоводно погледнато в баланса на НЕК едни активи ще бъдат заменени с други”, коментира той.

Той посочи, че в момента имаме достатъчно енергийни мощности и изграждането на нови може да почака минимум 10 години. Ако започне изграждането им сега, мощността ще е в повече и ако не се разшири износа на ток – няма да е рентабилна, подчерта той.

Горанов каза още, че не се очертава увеличаване на данъците извън планирания ръст на акцизите съгласно изискванията на ЕС и осигурителните вноски за пенсия. Той подчерта, че ще се търси вариант за увеличаване на разходите за образование.