Златна треска: Най-голямото изкупуване на злато от 1965 г.

Централните банки разшряват златните си резерви с рекордни темпове

17:18 | 1 март 2016
Автор: Магдалена Иванова
Златни кюлчета - Photographer: Dario Pignatelli/Bloomberg
Златни кюлчета - Photographer: Dario Pignatelli/Bloomberg

Централните банки започнаха да увеличават златните си резерви през 2008 г., поради финансовата криза, която обхвана целия свят, като изпрати на най-големите икономики в рецесия. В опит да защитят богатство на нациите си срещу нестабилността, централните банкери започнаха да купуват злато.

Централните банки са най-големите нетни купувачи на злато. В продължение на осем години Русия, Китай и Казахстан разширяват златните си резерви с най-бързи темпове, според данни на Международния валутен фонд. Държавите са закупили общо 590 метрични тона злато през 2015 г., което представлява 14 на сто от годишното глобално търсене на кюлчета.

Инвеститорите с най-много отворени контракти в златни фючърси и опции, като гонят рекордните нива от 2012 г. Борсово търгуваните фондове обезпечени със злато увеличават активите си с най-бързи темпове на месечна база. 

Централните банкери използват ценния метал, за да диверсифицират валутните си резерви и да се застраховат срещу поскъпването на долара.

 

Федералният резерв на САЩ затегна монетарната си политика, като покачи лихвите от най-ниските нива близо до нулата до ниво от 0.5% в края на 2015 г., като знак за доверие в икономиката. Покачващото се доверие е положителен сигнал за растежа на икономиката, за цените на акциите и негативен за цената на златото.

Инвеститорите реагираха обратно на очакванията, поради опасения за растежа на световната икономика, срива в цените на суровините и ниската инфлация, която е далеч от целевото ниво от 2%. Въпреки намесата на централните банкери да приемат политика на отрицателни лихвени нива по овърнайт депозтите в повечето от развитите икономики, ефектът е незабележим. 

Същност на Златния стандарт

Според класическата теория на Дейвид Хюм и Давид Рикардо предимството на златния стандарт е т.н. „автоматизъм на златото“, който задържа стабилно състоянието на международните обменни курсове на валутите. Ако курсът на една валута се покачи в сравнение с друга над производствените разходи за експедицията на злато, тогава златото се придвижва от страната с по-слаба валута към тази с по-силна.

Изтичането на злато намалява резервите, ограничава банкнотите в обръщение, покачва лихвите и намалява цените в първата страна, докато притокът на злато към втората страна разгръща банкнотооборота, понижава лихвите и по този начин облагодетелства покачването на цените. При достигане на тази точка, златният поток се обръща към страната с по-високи лихви и по-голямо търсене на злато. Платежният баланс се изравнява, а обменният валутен курс се стабилизира.

История

Златният стандарт е въведен за първи път през 1717 г. от Исак Нютон, тогава началник на английския монетен двор. Още през 1774 г Великобритания притежава златна валута, тъй като златните монети са законно платежно средство.

През 1900 г. в САЩ е приет Закон за златния стандарт от президента Уилям Маккинли, с който се фиксира стойността на долара спрямо златото. През 19 век почти целият свят използва златния стандарт.

От 1944 до 1971г. повечето от основните валутни двойки са обвързани към стойността на американския долар в рамките на споразумението от Бретън Уудс. Участващите в него страни се договарят да поддържат стойността на валутите си на фиксирани нива спрямо долара и да имат фиксирано покритие в злато. Така за тези страни става невъзможно да обезценяват валутите си с цел да получат предимство във външната търговия.

Златният стандарт пада на 15 август 1971г., като се слага началото на съвременните плаващи валутни курсове. Президентът на САЩ, Ричард Никсън премахва златния стандарт. По този начин се прекратява изискването, американският долар да е обезпечен със златни резерви, като американската валута се обезпечава само с доверието в икономиката и държавата.

Златото се изстреля със забележителните 650% в периода от април 2001 г. до септември 2011 г., като достигна рекордните нива от 1920 долара за тройунция. От тогава ценният метал се под нивото от 1050 долара за тройунция в края на 2015 г.

Цената на златото отбеляза спад от близо 18% от януари 2015 г., като се търгуваше на най-високите си нива на годишна база от 1303 долара за тройунция, до най-ниското си ниво през ноември от 1046 долара за тройунция.

Златото е най-добре представящият се актив за 2016 г., като отбелязва покачване от близо 16% от началото на годината, като в първият работен ден на годината 04 януари се търгуваше на нива от 1063 долара за тройунция.

Златото се търгува на ниво от 1240 долара за тройунция в 17:00 ч местно време, което е 0.45% покачване в първата търговска сесия за месец март.