Проф. Рогоф: Намираме се в средата на дългов суперцикъл

Коментар на проф. Кенет Рогоф, Harvard University за Bloomberg, Давос 2016, 21.01.2016.

16:43 | 21 януари 2016
Автор: Кирил Петков
Кенет Рогоф. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Кенет Рогоф. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Както правим винаги в Давос, за нас е чест да ви представим Кенет Рогоф от Harvard University. Неговите разработки са настолно четиво в съвременната международна икономика и разбира се започваме нашия разговор с пазарните вълнения. Кой друг, ако не Кенет Рогоф може да хвърли светлина върху процесите в глобалната икономика. Вашият колега Морис Обстфелд и Кристин Лагард сега управляват Международния валутен фонд. Вие бяхте на тяхно място, как ще отговорите на критиците на МВФ, които казват, че фондът изостава, и че Кристин Лагард и Морис Обстфелд са твърде нерешителни.

Мислех, че ще кажете, че МВФ е бил твърде оптимистичен. В продължение на седем години те непрекъснато понижаваха прогнозите.

А къде се намират сега?

Мисля, че макроикономическите оценки са реалистични. Те понижиха очакванията за Китай. Не толкова, колкото бих го направил аз, те дадоха 6%, а аз бих се спрял на 5%, но мисля че те действаха адекватно.

Вие казвате в своя статия, на която попаднах преди години, за плаващите валутни курсове. Вие описвате един свят, „светът на Рогов“, който е един по-добър свят, в сравнение със света, в който живеехме преди. Сравнете световния финансов ред, в който живеем сега, с плаващи валутни курсове, защото сме много по-подвижни в това отношение, в сравнение с 1998.

Да. Има огромна разлика и то към по-добро в глобалната икономика. Ако Русия имаше фиксиран обменен валутен курс, ако Бразилия нямаше фиксиран обменен курс, щяха да бъдат във финансова криза. Имаше смекчаващо действие, но в същото време това не се отрази позитивно на фондовите стопанства в Бразилия и Русия.

Така че, там, където се намираме в момента, в този пазарен срив, хората се питат какво биха могли да направят централните банки, какво ще предприемат правителствата. Новото е, че те не се интересуват от това какво точно ще се случи на пазарите, преди да се види как то ще се отрази на икономиката. Ако това се случи, те ще реагират.

Дали пазарите се бавят или изпадат в паника, защото не знаят какъв ще бъде изходът. Имам предвид цената на петрола. Има ли нещо по-застрашително в реакцията на пазара, което е под повърхността, или е просто изравняване със съответствие с предлагането?

Не знам. Със сигурност исторически погледнато е налице тази идея, че цената на петрола падна, защото предлагането се повиши. Имаме повишена активност на предлагането и повече петрол, който да консумиране. Обикновено това е нещо добро. Обикновено това дава тласък напред.

Но, както се коментираше преди малко, Китай се забавя и това е едно от нещата, които се случват сега и това не може да се определи, като нещо добро, но все пак на мен ми е трудно да разбера защо е цялата тази паника, но разбира се аз съм много притеснен за развитието на Китай.

Във въвеждащите си думи споменах прекрасния ви труд с Кармен Райнхарт, в който вие пишете и останалите се съгласиха с вас, че всички ние трябва да рационализираме личните и публичните си дългове. Дайте оценка от гледна точка на тезите във вашите статии какво да предприемем, за да нормализираме дълговия размер.

Аз мисля, че се намираме в средата на дебитен суперцикъл, който стартира в САЩ, след това се пренесе в Европа и сега става очевиден в развиващите се пазари, включително и Китай. Някой ден това ще приключи и ако погледнете към страни като САЩ и Великобритания, ще видите, че те не са чак толкова уязвими, по мое мнение, в сравнение с други държави, които се намират по-скоро в средата на цикъла или пък в сравнение с Китай.

Какви са притесненията ви за Китай? Имате предвид, че настроенията спрямо Китай са по-скоро „мечи“?

Да

И това какво означава, че ще има низходящ тренд на развитие и това ще доведе до обезценят, което ще навреди на останалата част на света или че ние виждаме надигаща се криза в Китай?

Мисля, че това, което виждаме е, че ако те имаха подвижен валутен курс спрямо долара, ние щяхме да имаме по-малко проблеми в Китай. Едно от неловките неща в Китай е, че те всъщност са доста компетентни, но никой не може да контролира тези дълги валутни курсови атаки и никой не може да контролира стоковия пазар. Така че ако разчиташ да станеш надежден, благодарение на неща, които не са предвидими и контролируеми, ти не загубиш.