Как да тълкуваме дефлацията

Най-често срещаната дефиниция, която можем да открием за дефлацията е спад на равнището на цените в икономиката, измерено чрез индекса на потребителските цени. 

Представителите на Кейнсианската икономическа школа считат дефлацията за опасен феномен. Според тях спадащите цени създават стимул за отлагане на потреблението в очакване на още по-ниски цени. В центъра поставят опасността от спад на съвкупното търсене, което според тях е причина за настъпването на криза. 

Ако погледнем през погледа на представителите на Австрийската икономическа школа, дефлацията е паричен феномен, следствие от свиване на паричното предлагане от централните банки. Този процес е съпроводен с фалити на домакинства и компании, финансирали се чрез дълг (тъй като при по-ниското ценово равнище не могат да погасяват кредитите си). 

Както пише "австрийският" икономист Йорг Гуидо Хюлсман обаче съществува една фундаментална промяна,  за  която  допринася  дефлацията, а именно - тя коренно променя структурата на собствеността. "Фалитите – независимо от това колко индивиди са  въвлечени  –  не  засягат  реалното  богатство  на  страната  и,  най-вече,  не предотвратяват успешното развитие на производството. Въпросът е, че други хора ще застанат начело  на  фирмите  и  домакинствата  –  хората,  които  при  започването  на дефлацията не са имали дългове и са разполагали с парите за закупуването на компании и имоти", обяснява той. 

Дефлацията не крие преразпределението, вървящо ръка за ръка с промените в паричната маса, за разлика от инфлацията, която създава анонимни печеливши за сметка анонимни губещи. 

Дефлацията може да бъде разглеждана и като естестествен процес на увеличаване на производителността в една икономика. Спадът на цените на компютърната техника например, е съпроводен с оптимизиране на процесите и създаването на по-функционални и качествени продукти.

Вижте повече във видеото