Държавният интервенционизъм в Китай – привидно непоклатима, но пропукваща се система

Китай е много сложно икономическо явление, може да се каже, че той представлява еманацията на кенсианското чудо, на това как държавата с интервенции може да доведе до растеж, много по-висок от този в останалия свят. Привидно нещата изглеждат много добре. Но под повърхостта почти всички икономисти съзират пукнатини и то доста големи.

Това коментира в ефира на Investbook с Димитър Вучев ководещият на шоуто за икономика и финанси по Bloomberg TV Bulgaria Boom&Bust Кузман Илиев.

„По време на глобалната рецесия от 2008 Китай даде импулс на глобалната икономика да излезе а повърхостта. Тогава паричните власти в страната взеха решение за един уникален по рода си държавен стимул със страшно много кредит, който потече за икономиката, страшно много инфраструктурни проекти, създадоха се градове-призраци, железопътни и други инфраструктурни проекти, летища, нещо, определяно от някои като свръхкапацитет. Това, изчислено в БВП посредством правителствените разходи, доведе до сериозни ръстове“, обобщи гостът в студиото.

„В момента Китай е по-западен от западните държави в икономическата политика. Натрупването на колосален дълг и много евтиният кредит е рецептата против криза и на западните централни банки. Станахме свидетели на нарастването на съвкупния дълг на Китай от 150% от БВП през 2007-2008 до 260% спрямо БВП. Това е невиждано за един възникващ пазар като китайския“, посочи той

По думите на Илиев либерализацията на китайската икономика води до много позитиви, но голямата държавна намеса в стопанския живот води до „не толкова скрити подводни мини“ поради натрупването на огромен дълг.