Расте броят на приетите нови закони в ЦИЕ

Петър Вълков, консултант от Grayling в Invest/Or

22:04 | 4 декември 2016
Обновен: 17:39 | 5 декември 2016
Снимка: Velko Angelov/Bloomberg
Снимка: Velko Angelov/Bloomberg

Расте броят на приетите нови закони в Централна и Източна Европа, показва доклад на консултантската компания Grayling. Повишението възлиза на 5,5% между 1 август 2015 г. и 1 август 2016 г., в България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. „Това е неутрална новина, тъй като във всяка една държава причината е различна“, обяснява Петър Вълков, консултант от Grayling в седмичното предаване Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.

В България например ръстът на приетите нови закони е наистина впечатляващ (около 76%) но това се дължи на два много важни фактора. „Единият е, че в предходния период, от 2014 г., имаше парламентарна пауза между оставката на кабинета Орешарски и изборите, а другият е, че след конституирането на новото народно събрание ГЕРБ разполагаха с много широко мнозинство и това им позволи сравнително бързо и динамично да приемат съответното законодателство“, обяснява той.

Вълков посочва и Румъния, където предстои краят на политическия цикъл. „Идват избори, на които ще изберат по-малък брой депутати и в последните месеци всеки един от сегашните народни представители се опитва да блесне с инициатива, която се надява да му донесе по-избираемо място“, казва той. „В Унгария пък ръстът се дължи на това, че в предходния засечен период парламентът се занимаваше с конституционни промени, които изяждат работното време“, допълва той.

Докладът на Grayling е изготвен преди президентските избори в България, следи се от големи компании и дава обща насока за това какво може да очакват от различните парламентарни системи, ако влязат в региона.

Петър Вълков посочва, че бизнесът следи и макроикономическите данни. „Тази година очакваме сравнително висок икономически ръст дори за стандартите на Западна Европа, приходите от ДДС и от митниците също са на много високо ниво, така че за икономиката явно има позитивен ефект тази активност в законодателстовото“, обяснява той.

„Парламентът може би ще бъде разпуснат, малко след като започне мандатът на новия президент Румен Радев и вероятно до края на март няма да заседава. Това означава, че няма да има никаква дейност и никакви нови законопроекти. В следващия период обаче голямо значение има каква ще бъде изборната система, защото ако преминем към мажоритарна изборна система, има голяма вероятност управляващото мнозинство да е еднопартийно“, посочва Вълков. „В много западни държави, когато има еднопартийно мнозинство, законодателният процес върви много бързо, няма нужда да се договарят и извиват ръце зад кадър“, допълва той.

Вижте повече във видеото с втората част на предаването: