Международните арбитражи поставят бизнеса в по-благоприятна позиция

По отношение на споразуменията за свободна търговия като СЕТА с Канада и ТПТИ със САЩ най-основателни са критиките и притесненията, свързани с въвеждането на арбитражни модели за решаване на спорове, тъй като това не е типично за европейската правна система. В света на бизнеса арбитражът е предпочитан способ за решаване на спорове, тъй като процесът е по-бърз и гъвкав. От друга страна обаче не са напълно лишени от основание критиките, че този способ донякъде поставя в по-благоприятно положение бизнес субектите или транснационалните компании.Това каза юристът Христо Христев в предаването Invest/Or в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Обикновено за инвестиционните договори е типично включването на клаузи, които предвиждат възможност чуждестранни спрямо управляемата национална юрисдикция компании да могат да решават спорове, свързани с техни инвестиции чрез международни арбитражи, а не чрез националните съдилища. Тези арбитражи не се различават от познатите в българското право арбитражи, каза Христев. 

Тези международни арбитражи, при които решението се взима от комисия, не е някаква коренна новост, а съществува в много държави. В България дори има над 50 такива договора. За повечето европейски държави положението е аналогично. Притесненията по отношение на тези клаузи в споразумението с Канада идват оттам, че този механизъм се генерализира. Според мнозина критици това споразумение ерозира установения в Европа общ модел на юрисдикционно решаване на споровете. Другата основна критика е, че се съдържат редица клаузи, които изискват признаване на стандарти между ЕС и Канада.

Вижте повече във видеото от втората част на предаването: