Кои фактори могат да отключат следваща рецесия

Зад оптимизмa на пазарите всъщност стои прекомерно трупане на дълг и поемане на неоправдан риск

Източник: Bloomberg Terminal Източник: Bloomberg Terminal

Последните консенсусни оценки за ръста на глобалната икономика сигнализират за устойчиво развитие на повечето икономики. Очакванията за представянето на водещите икономики са много по-високи в сравнение с прогнозите на икономисти, направени в края на 2016 за следващите три години, пише Mises.org.

Изглежда, че всички опасения за забавянето на глобалната икономика, както и за настъпването на рецесия са се разсеяли. Какво се промени?

Китай

Първият основен двигател на този нов оптимизъм е Китай. Китайската икономика не се забави с толкова агресивни темпове, с колкото се очакваше, а обезценяването на юана не оправда най-песимистичните прогнози на много анализатори. Причината е, че стъпките на китайските власти в посока свиване на задлъжнялостта, както и на извършването на структурните реформи, изчезнаха от дебатите.

В същото време, общият дълг на Китай надхвърли 300%. През първите десет месеца на годината паричното предлагане е нараснало с 9,2%, значително над оценките, а в периода януари – октомври 2017 Китай е добавил повече дълг от Великобритания, ЕС, САЩ и Япония взети заедно. И това е индикация, която не бива да бъде отхвърляна с лека ръка през следващите месеци.

Доходностите по китайските облигации се повишават, а упоритата цел на правителството да запише официален икономически ръст от над 6% създава предпоставка за натрупването на много повече дисбаланси в икономика.

Политическите катализатори

Различни негативни сценарии бяха описвани от редица икономисти в резултат на ключови събития през 2017 – като се започне от Brexit и политиката на Доналд Тръмп до изборите във Франция и Германия. Нито едно от тези събития не предизвика сериозни сътресение във водещите икономики.

Опасенията, свързани с „възхода на протекционизма“ също не се сбъднаха на фона на по-високия от очакванията ръст на търговския обмен. Всъщност, прогнозите се оказаха свръхпесимистични. В края на 2017 консенсусните оценки сочат, че политическият риск е бил игнориран.

Инфлационните очаквания  

Третият фактор е постепенното нарастване на инфлационните очаквания. В същото време обаче, ръстът на производителността все още е много слаб в страните от ОИСР, а повишаването на базисната инфлация не води до увеличение на реалните заплати. 

Ако погледнем очакванията за 2018 и 2019, растящите дългове и прекомерният риск, който поемат пазарните участници на капиталовите и дълговите пазари, са напълно игнорирани. Глобалният дълг достига над 325% от БВП, рекорден връх в историята, макар че според оценки на Moody’s показателите за платежоспособеност и ликвидност се влошават.

Съгласуваното действие на централните банки замаскирва рисковете, а зад оптимизмът на пазарите всъщност стои прекомерно трупане на дълг и поемане на неоправдан риск. Отново.

Основният проблем на сегашното възстановяване е, че този процес е по-бавен от който и да било друг подобен в историята, а в същото време в глобален мащаб не се е случи значително изчистване на дисбалансите в икономиката.

Дори да приемем, че стимулиращите парични политики на централните банки са подпомогнали икономическото възстановяване, което е повече от спорно, следващата рецесия вероятно ще бъде причинена от непредвидените последици на прекомерния дълг и евтин кредит. От срив на пазара на активите, които възприемаме като такива с най-нисък риск. $9,5 трлн. инвестирани в облигации с отрицателна лихва е една червена лампичка за пазарите в контекста на рисковете от нарастващия балон при финансовите активи.

Последни новини
Още от Графика на деня