Графика на деня: Ще ни свърши ли храната

Ако приемем, че нейното оскъпяване означава недостиг, то отговорът е не

18:42 | 22 януари 2017
Автор: Александра Попова
Динамиката на цените на житото и царевицата през последния половин век Източник: Bloomberg Terminal
Динамиката на цените на житото и царевицата през последния половин век Източник: Bloomberg Terminal

В съвременното общество широко застъпено е течението, свързано с опазването на околната среда, чиято основна теза е, че човешката дейност в природата ще доведе до нейното унищожение. Важен елемент от нея е идеята за пренаселяването на планетата, което в един момент ще доведе до тежки последствия, тъй като изведнъж ще се окажем с недостатъчно храна да нахраним всичките гърла. 

Това е много стара идея, спомената за първи път от британския философ Томас Малтус (1766 - 1834). Той е стигнал до този извод, наблюдавайки експлозивния растеж на населението във Великобритания по това време. Сметнал е, че тъй като ресурсите на Албиона са крайни ще дойде момент, отвъд който ще е невъзможно да се расте, без това да не доведе до драстично понижение на стандарта на живот на обикновения британец. 

Това, което е пропуснал обаче е променящото се ниво на технологично развитие, позволяващо повече извлечени от земята ресурси с по-малко усилия. И наистина от неговото време насам, както светът не е престанал да нараства по брой, така и обикновеният жител на Земята не е спрял да забогатява. Реалността е, че благодарение на Индустриалната революция, но и свободната търговия, Великобритания е станала първата страна в историята, излязла от т.нар "малтусиански капан". 

Но това е било преди векове. Приложима ли е тази идея днес? Не сме ли достигнали лимита на земеделските технологии? Ако приемем, че оскъпяването на храната означава недостиг, а поевтиняването ѝ - изобилие, то отговорът е не. За последните 50 години цените на зърнените храни се движат в сравнително тесни граници от между $200 и $400 за тон. Изключение прави единствено периодът между 2005 и 2013. Това означава, че мечият пазар при пшеницата и царевицата от последните две години всъщност представлява завръщане към историческата нормалност. 

Съществува обаче и друг важен момент при изчисляването на цените им. При тях много е силна корелацията с цените на петрола. Това е така, защото черното злато е горивото за комбайните, които жънат и орат нивите и представлява основен разход при производството. А цените на петрола също се връщат към исторически нормалните си нива. А там иновациите при шистовите производители не са спирали.