Горанов: Най-негативният сценарий е спад на икономиката от 3%

Проектът за актуализация на "Бюджет 2020" ще бъде внесен в Народното събрание във вторник

09:25 | 31 март 2020
Снимка: БГНЕС/БЛАГОЙ КИРИЛОВ
Снимка: БГНЕС/БЛАГОЙ КИРИЛОВ

Разглеждаме три сценария за отражението на коронавирусната криза върху икономиката. Най-негативният от тях е за спад на брутния вътрешен продукт от 3%. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов в рамките на извънреден брифинг, след като в понеделник кабинетът одобри проект за актуализация на “Бюджет 2020”.

Очаква се възстановяването на заетостта да започне в края на 2020 г. и да продължи през 2021 г.”, посочи още Горанов.

Той заяви, че има и по-положителни сценарии - единият разглежда запазване на растежа до 0.7%, другият сценарий е за нулев растеж през тази година.

“Предложили сме и увеличение на лимита на държавния дълг, за да се осигури финансиране на дефицита”, отбеляза финансовият министър.

Той посочи, че приетия от кабинета проект за актуализация на държавния бюджет ще бъде бъде внесен в Народното събрание днес и е подкрепен от коалиционните партньори. Според заложените промени лимитът на държавния дълг трябва да се увеличи от 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв. 

"На първия етап ще бъде необходимо да се търсят от пазара 4.2 млрд. лв. нов дълг. Останалата част от лимита ще бъде активизирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консулидираната фискална програма", обясни Горанов.

Според заложените промени, във връзка с изпълнението на схемата за запазване на заетостта, известна като 60/40, за компенсиране на работодателите се увеличава трансферът по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за фонд „Безработица“ ДОО в размер на 1.43 млрд. лв., в това число 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО.

Общият размер на дефицита в бюджета за 2020 г. се очаква да достигне 3.5 млрд. лева или около 3% от БВП. Предложили сме увеличение на лимита на държавния дълг, за да осигурим финансиране на дефицита, който ще се формира като резултат от намалението на приходите и увеличение на разходите. За да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже малко консервативен, предлагаме и увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2.2 млрд. лв. до 10 млрд. лв. – т.е. 7.8 млрд. нов потенциален дълг ”, поясни финансовият министър.

Според Горанов, ако ограниченията, свързани с пандемията, продължат над 3 месеца, възстановяването до предкризисните нива вероятно ще продължи до края на 2021 г. 

"Очакванията за увеличение на безработицата са с около 2 пункта, като това са предварителни оценки и всичко зависи от това колко дълго ще продължат ограниченията, свързани със здравната криза", заяви още финансовият министър.