Кристалина Георгиева: Влизането на България в еврозоната през 2023 г. е "напълно обозримо"

Лагард е уверила Георгиева, че скоро в ЕЦБ ще се говори на български

Снимка: Jason Alden/Bloomberg Снимка: Jason Alden/Bloomberg

България като цяло стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането й по план през 2023 г. е „напълно обозримо“, заяви в интервю за БНР управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

В предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“ тя каза, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и по тази тема и тя вижда доста позитивно пътя на България.

България в еврозоната

„Моето очакване е, че плановете, които са направени за влизането в еврозоната ще се реализират точна така, както са направени. България като цяло стои много добре. Има две банки, за които имаше бележки, но те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми. Това, което тя ми каза беше, че както изглежда в моята зала на заседания на еврозоната скоро ще се говори на български“, каза Георгиева. И потвърди, че влизането през 2023 г. в еврозоната е „напълно обозримо“, ако през април влезем в механизма ERM II. 

„За България влизането в еврозоната сега е по-добре, отколкото в миналото, именно защото светът е по-турболентен“, каза Георгиева.

Според нея скептицизмът за присъединяването на България към валутния съюз, включително и в банкерските среди, ще донесе на страната повече парична сигурност в несигурно време.

„Когато се въвеждат повече контролни механизми, не се учудвам, че ще има скептични гласове, особено от средите на субектите на наблюдение. Ние нямаме независима парична политика, левът е закачен за еврото. Обществото поддържа сигурността от валутния борд, а не искаме да присъстваме в залата, където се взимат решения“, коментира Георгиева.

„Еврозоната разполага с ресурс от 800 млрд. евро за защита от евентуална криза или атака. Не мога да си представя конструктивно обяснение защо за нас е зле да имаме 800 млрд. евро“, продължи коментара си Георгиева. Тя допълни, че  при разговорите си в Давос с ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард е получила уверение, че в скоро време в ЕЦБ ще се говори и на български.

Прогресивен или плосък данък

Управляващият директор на МВФ посочи, че разумно прогресивно облагане не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото.

„Страните, които са избрали плосък данък имат причини да го изберат и трябва много внимателно да преценят дали тези причини все още диктуват това да бъде правилният избор“, каза Георгиева.

„В България неравенството е относително по-високо, отколкото много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете. И дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета“, посочи тя.

„Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнеса да инвестира в хората, защото „сега всички се оплакват, че има работа, а няма хора“, коментира Кристалина Георгиева.

Зелените политики – тласък за инвестициите

Управляващият директор на МВФ предупреди, че България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места. 

„Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително, за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност“, отбеляза Георгиева.

„Климатичните промени са огромно предизвикателство…, но и огромна възможност за трансформиране на нашите икономики. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна икономика означава за някои тежка промяна. Ако сте в сектора производство на въглища, това никак няма да бъде лесно. Но тя е възможна промяна, в която ние можем не особено трудно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, за да направим така, че обществото да е по-добре“, каза Георгиева.

„Сребърен куршум“ срещу ниския растеж, лихви и инфлация

„Но ние можем да действаме днес и да направим така, че да бъде по-добре не само за вас, младите хора, а за всички, защото даваме стимул на нашата икономика. Търсим го този „сребърен куршум“, с който да убием ниския растеж, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в недостатъчно динамична икономика. Може би го имаме в ръцете си и той се нарича трансформиране към нисковъглеродна климатично устойчива икономика“, каза управляващият директор на МВФ.

Данък върху въглеродните емисии

Кристалина Георгиева посочи препоръката на МВФ, че постепенно трябва да се въвежда данък върху въглеводородните емисии, като най-ефективен път за поставяне на цена на тези емисии и предсказуемост на трансформацията на икономиката.

„Днес средно в света цената е 2 долара на тон. В рамките на едно десетилетие трябва да вървим към цена 75 долара за тон. Но смятаме, че фискалната политика трябва да бъде много внимателно премислена, за да не се увеличава общото данъчно бреме“. Тя подчерта, че е „много е важно където отиват парите“. „Те трябва да се използват както за инвестиране в зелени технологии, така и за намаляване на тежестта върху хората, които ще понесат бремето на този данък“.

Ниски лихви и тази година

Ръководителят на МВФ каза, че количествените облекчения – т.нар. лесни пари, са направили голяма услуга на света миналата година. Както и че МВФ е предупредил, че икономиката на света влиза в синхронизирано забавяне, след което централните банки са реагирали синхронизирано. „49 банки свалиха 71 пъти лихвените си проценти и в резултат на това растежът в света се покачи с половин процент“ до 2,9%“, каза тя и посочи, че така е избегната рецесия. 

„Трябва да продължим да държим ниски лихвите и тази година, за да можем да осигурим едно малко подобрение на растежа догодина до 3,3%“, каза тя, като посочи, че това решение носи в бъдеще два проблема.

„Ниските лихви значат евтини пари – апетит за заимстване, който наду заимстването в световен мащаб до 188 трилиона долара – повече, отколкото бяха преди дълговата криза…Вторият по-сериозен проблем е, че когато лихвите са ниски, търсим доходност някъде другаде с поемането на по-висок риск“.

Проблемите в търговията – преодолими

Кристалина Георгиева изрази надежда търговското примирие между САЩ и Китай да се превърне в мир тази година, както и всички – САЩ, Китай, ЕС, да се отнесат сериозно към реформата на търговската система в света. Тя посочи, че услугите – най-бързо развиващата се сфера в световната икономика, са извън системата на международната организация по търговия, както и електронната търговия.

Още по темата

„Ако тези проблеми не се решат, няма как да видим подем в търговията, те не са лесни за решаване“, каза Георгиева. Тя обаче посочи, че има добра основа за споразумение между САЩ и ЕС.

Последни новини
Още от България