Малцина искат еврото и България е сред тях

Според чехите единната валута ще им донесе инфлация, поляците считат, че ще им отнеме суверенитета

Бали с евробанкноти. Снимка:Krisztian Bocsi/Bloomberg Бали с евробанкноти. Снимка:Krisztian Bocsi/Bloomberg

"Ние не изоставихме  идеята за приемане на еврото; тя изостави нас", каза Томаш  Холуб, подуправител на Чешката народна банка, на една конференция за 20-ия юбилей на единната валута във Виена през април. След дълговата криза еврото загуби обществена подкрепа и още не си я е върнало; приемането му е политически проект и ако за него няма търсене, няма причина да има и предлагане от правителството, подчерта Холуб, цитиран от Investor.bg.

Чехия е големият трън в петата на всички онези, които вярват, че оцеляването и по-нататъшната интеграция на обединена Европа зависят най-вече от единната й валута. Вече десетилетие централноевропейската държава упорито се съпротивлява на всякакви призиви да кандидатства за еврозоната; ако преди от Прага се задоволяваха само с мъглявото "по-късно", сега директно казват "ако изобщо някога". 

Чехия и България са две от седемте държави в Европейския съюз, които не са в еврозоната, но са задължени от договорите си за присъединяване да влязат в нея - само че без фиксирани срокове. Мнозинството от тези държави споделя, повече или по-малко, чешката позиция.  

Швеция, която с референдум отхвърли приемането на еврото през 2003, отказва категорично да влезе в подготвителния механизъм ERM II, и по този начин нарочно не покрива критериите за еврозоната.

В Полша лидерът на управляващата партия Ярослав Качински заяви наскоро, че страната "ще загуби по един или друг начин", ако приеме еврото. "Казваме "не" на еврото и "не" на европейските цени - искаме европейски заплати", добави Качински. Управителят на Полската национална банка Адам Глапински настоява, че приемането на еврото "ще ограничи радикално" икономическия суверенитет, ще понижи конкурентоспособността и ще намали растежа на икономиката.

Още по темата

В Унгария заплануваното за 2020 влизане в еврозоната бе отменено още преди четири години от Виктор Орбан, който обяви, че форинтът "ще остане стабилен и силен през следващите няколко десетилетия". Финансовият министър Михай Варга казва, че Унгария може да приеме еврото, но само при възходящи икономически тенденции и след като самото евро стане по-стабилно.

Румъния, без никога гласно да се е отказвала от целта да влезе в еврозоната, непрекъснато я отлага във времето - в момента за 2024 година. Обществената подкрепа за единната валута е намаляла с 23% от 2007 насам, по данни на Евробарометър.

На този фон България е голямото и куриозно изключение. Страната иска да влезе в еврозоната и дори бърза да го стори - но не може. Миналата година Еврокомисията и ЕЦБ я принудиха доброволно да приеме условия, които не са били налагани на никоя друга държава преди, и да влезе в банковия съюз едновременно с ERM II (първоначалната идея на българското правителство бе да влезе в банковия съюз едва със самото влизане в еврозоната). Очакванията бяха това да се случи през лятото на 2019.

Но дори след положителните резултати от проверката на активите, която ЕЦБ извърши в шест български банки, няма никакви изгледи това да стане в близкото бъдеще. Най-рано през ноември, когато новият председател на ЕЦБ и новата Еврокомисия встъпят в длъжност, може да се очаква развитие по въпроса. 

Цялата статия вижте на Investor.bg.

Последни новини
Още от България