TNBT

Ще се върнат ли богато инвестициите на Пловдив за столица на културата

Пловдивската община вече отчита ръст на туризма в целия регион, но конкретната възвръщаемост е трудна за изчисление

Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

За всеки един инвеститор, независимо от това в какво инвестира той, най-важната гледна точка е възвръщаемостта. И то във всичките ѝ аспекти – какви проценти възвръщаемост ще постигне, кога ще бъде достигнат т. нар. Break even point (критична точка на продажбите, при която вече започва да се трупа печалба, б. ред.), и т.н.

Това, разбира се, важи за инвестиции във всяка сфера, включително и в културата. И на фона на сравнително високия бюджет за откриването на „Европейската столица на културата“ (близо 76.4 млн. лева) и критиката от различни страни, Bloomberg TV Bulgaria се опитва да направи напречен разрез на вложенията на община Пловдив и страната ни като цяло, за да даде ясен поглед дали те си заслужават.

Още по темата

Всеки инвестиран лев в проекта може да има възвръщаемост между 8 и 10 пъти в икономиката на региона, показват осреднените данни за градовете домакини на проявата „Европейска столица на културата“ (ЕСК), сочи информация на Община Пловдив. Дали обаче това ще е така и в случая с Пловдив?

През последните шест години статистиката на общината показва непрекъснато нарастване на броя на туристите в града. През миналата 2018 г. данните сочат, че около 1 млн. туристи са преминали през Пловдив. Според официалната статистика на НСИ за петгодишния период, в който градът се подготвяше за събитието, броят на туристите в област Пловдив се увеличава устойчиво – 12% спрямо базисната 2014 г.

За тази година очакванията са изключително високи – предвижда се около 2 млн. туристи да посетят града на тепетата.

Със сигурност ръст на туризма ще отбележи и целият регион”, поясняват представители на общината пред Bloomberg TV Bulgaria.

Каква част от увеличението на туристопотока се дължи на самото събитие е трудно да се изчисли. Изчисленията обаче сочат, че от кандидатстването на Пловдив за участие в надпреварата за Европейска столица на културата през 2010 г. до днес се отчита 85%-ен ръст на посетителите в музеите в града. Само за миналата година има близо 30%-но увеличение на приходите от посещения в тях.

И ако се питате кои са най-посещаваните културни забележителности в града, имаме отговор и на този въпрос. Статистиката показва, че това са Античният театър, Етнографският музей, къща „Клианти“, Римският стадион, Природонаучният музей и др. Сред предпочитаните от туристите места е, разбира се, и първият в страната арт-квартал „Капана“.

Точното определяне на възвръщаемостта от подобно мащабно събитие е „една нелесна задача, защото градската икономика е като жив организъм, който търпи влиянието на редица фактори от различен характер“, твърди пред Bloomberg TV Bulgaria икономистът д-р Мирослав Кръстев, УНСС. Той коментира осреднените данни за възвращаемостта на инвестициите за ЕСК от останалите европейски градове, участвали в инициативата.

Източници на финансиране на Европейска столица на културата 2019 г. Снимка: Европейска столица на културата - Пловдив Заедно, Доклад на ПУ, 2016 г.

В глобален мащаб тепърва се изграждат надеждни системи от критерии и показатели за измерване на приноса на културата в добавената стойност на градската икономика. Неслучайно в свой доклад от 2015 г. Комисията по култура и образование към Европейския парламент наблегна на обстоятелството, че за да бъде оценена реалната и потенциална икономическа стойност на културата и наследството е от първостепенно значение статистическите данни да се набират по-систематично и да се изготвят регулярни оценки на въздействието от различните инвестиционни програми и проекти”, казва д-р Кръстев.

В европейската практика инвестициите в културни събития, материално и нематериално наследство, инфраструктура, туризъм и т.н. са непрекъснат процес с голям брой участници от публичния и частен сектор, отбелязва още икономистът. Според него срокът на възвращаемост на инвестициите в различните културни сектори и индустрии е различен.

Но като цяло д-р Кръстев остава скептичен по отношение на възможността вторият по големина български град да постигне максималната рентабилност.

Възвръщаемост от 8-10 пъти като съвкупен ефект е възможна ако мултипликационният ефект на първоначалните инвестиции е устойчив в един сравнително дълъг период. За това е необходима ясна визия за развитието на градските активи, в това число и културните, и подходящи секторни стратегии. Община Пловдив, със съдействието на множество експертни и културни организации, положи големи усилия за опазване на градската идентичност и стимулиране на културния сектор през последното десетилетие. Но все още сме далеч от тенденциите в Европа, където културните и творчески индустрии съставляват около 10% от всички частни предприятия и 7,5% от общия брой на всички лица, заети в икономиката като цяло. Тези стопански субекти създават 500 млрд. евро добавена стойност към БВП. Това е приблизително 5% от общата БДС на ЕС”.

Затова той смята, че икономическите резултати от домакинството на града като Европейска столица на културата ще бъдат значително по-скромни от осреднените стойности на досегашните градове домакини.

Как обаче се подготвяше градът за това мащабно събитие?

През последните години общината е реставрирала десетки паметници на културата. Така например през 2014 г. приключи вторият етап от обновяването на Античния стадион на Филипопол, изцяло бе променен и обликът на площадното пространство пред Джумая Джамия.

С финансовата помощ на фондация “Америка за България” са били реставрирани Малката ранно-християнска базилика и Епископската базилика на Филипопол - фондация "Америка за България" и Община Пловдив си партнират в разработването и реализирането на проекта, в който ще бъдат инвестирани близо 17 млн. лева.

Около 3 млн. лева от общинския бюджет са били вложени и в ремонта на сградата и преобразяването на Природонаучния музей, извършено е и конструктивното укрепване на колоните и възстановяването на автентичната художествена украса и на Етнографският музей.

Снимка: Европейска столица на културата - Пловдив Заедно, Доклад на ПУ, 2016 г.

Но има и забавени проекти, най-очевидният от които е ремонтът на централния площад. Към момента са подготвени и проекти за ревитализация на Източната порта и Небет тепе, с които общината има готовност да кандидатства за финансиране по програмата на МРРБ за културна инфраструктура. За съжаление някои от тях ще бъдат реализирани след края на годината, в която Пловдив домакинства инициативата. Въпреки това обаче те ще си останат в града, така че безспорно полза от тях ще има.

Сред големите инфраструктурни обекти, които се изпълняват в момента в Пловдив и които са заложени в Програмата за управление, са реконструкция на площад „Централен“, ремонт на пътното съоръжение на улица „Гладстон“, строителство на изцяло нов булевард „Северен“, строителство на нова галерия на улица „Гладстон“ 32, разширение на галерията на улица „Съборна“ в Стария град, нова галерия на ул. „Райко Даскалов“ и др.

Последни новини
Още от България