Стрес тестовете и по-реалистичната представа за състоянието на банките

Целта на стрес тестовете е да получим по-реалистична представа за състоянието на банковата система. След казуса с КТБ беше необходимо да се премине през такова упражнение, което да върне доверието в банковата система и банковия регулатор. Това коментира финансовият журналист от в-к „Капитал“ Николай Стоянов в предаването Boom&Bust по Bloomberg TV Bulgaria.

Проверката на качеството на активите ще се извърши въз основа на адаптирана методология на ЕЦБ, която е опростена от гледна точка на разглежданите извадки. Правят впечатление обаче някои дребни детайли, посочи Стоянов.

При българската проверка на качественото на активите от извадките на кредити, които ще бъдат разглеждани, отпадат тези кредитополучатели, които се считат за най-качествени, най-стабилни. В методологията на ЕЦБ една компания, за бъде квалифицирана като такава, трябва едновременно да отговаря на 2 изисквания:  да има ниско съотношение както при дълг/ЕBIT, така и при дълг/активи. В адаптираната методология на ЕЦБ БНБ изисква изпълнението само на един от двата показателя, обясни Стоянов. По думите на финансовия журналист „това поражда възможност една компания, която е на оперативна загуба и реално е рискова, по другият показател да стои добре и да бъде изключена от извадките“.

Стрес тестовете по начина, по който са анонсирани няма да доведат до нещо по-различно спрямо това, което знаем и сега за банковата ни система, коментира Александър Ганчев, преподавател по финанси в Стопанска академия "Д.А.Ценов", Свищов. В момента служители на много банки са заети повече с подготовка за стрес теста, отколкото с банковата си работа. В този контекст той коментира потенциалните рискове пред рентабилността на банковата система и движението на лихвите по кредитите, като заяви, че не очаква драстични промени във финансовите резултати на банките заради консервативните условия, в които работят след фалита на КТБ.

По думите на Стоянов, от друга страна, ако един стрес тест покаже капиталов недостиг от Х млн. лева, той автоматично няма да се отрази във финансовите им резултати, но може да накара банките да започнат да отписват лоши вземания за толкова млн. лв, колкото е разликата в капитала.

Вижте целия разговор във видеото: