Една от причините паметниците на културата у нас да са в лошо състояние е липсата на работещи механизми. Другият проблем е липсата на гражданско съзнание относно архитектурното наследство. Това спомена архитект Весела Вълчева-МакГий, председател на УС на Българския съвет за устойчиво развитие и управляващ партньор в "Трипъл Грийн Билдинг Груп", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Ние трябва да приемам историята такава, каквато е. В другите страни запазват сградите си. Държавите финансират собствениците, които в повечето случаи са по-заможни от нашите реститути. Артитектурният паметник на културата представлява сградата, нейната конструкция, елементите, цветове, интериора", коментира от своя страна архитект Валери Левиев, изп. директор на "Елта Консулт", бивш президент на Централноевропейската мрежа на асоциациите.

Реконструирането на сградите е едно скъпо начинание, но и необходимо, счита Валери Левиев. "Невинаги процедурите се спазват и периодът се удължава. Така те могат да се социализират спрямо днешния живот", добави той.

"Механизмът за принудителните ремонти е възможно да се отнесе и към сгради, които не са паметници на култура, а все пак са в окаяно състояние. Контекстът на архитектурното наследство наистина е важен. Може би трябва да разглеждаме цялостно тези райони", уточни Весела Вълчева-МакГий.

Над 20 години живеех в Савана, САЩ, отбеляза архитект Вълчева-МакГий. Там мерките за проектиране на ново сторителство бяха толкова строги, посочи тя.

В други държави не е толкова централизирана институцията за опазване броя на паметниците, допълни по темата архитект Левиев.