Преимуществата от Преспанското споразумение не са само за Македония и България, а за целия регион, и то по-скоро в краткосрочен план. Това твърди доц. Юра Константинова, Институт по балканистика с Център по тракология, в предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова.

Надявам се, че поне политически е сложен край на спора между Гърция и Македония за името на Македония след ратифицирането на Преспанското споразумение от Гърция. Решението на гръцкия парламент бих определила като историческо. Дебатите в рамките на парламента продължиха над 38 часа.

Смятам, че се отвори пътят към членството на Македония в НАТО и ЕС, категорична е доцент Юра Константинова. "От тази гледна точка, големите печеливши са народите на двете страни заради пътуванията и търговията. В дългосрочен план предстои още доста работа. И двете общества трябва да бъдат убедени в направения компромис", смята гостът.

"Не мисля, че ще се стигне до референдум в Гърция по повод споразумението, но при всички случаи трябва да се вземе предвид, че голям процент от гръцките граждани не подкрепят договора. Всъщност те не са срещу Македония или плановете ѝ за бъдещето. Те се обявяват против признаването на национална македонска идентичност на своите съседи от Македония. Споразумението не е заплаха за националната сигурност, а за националната идентичност".

Македонският въпрос е исторически, посочи доцент Константинова. "Знаете – гърците в Северна Гърция се смятат за македонци. Заплаха за гърците от страна на Турция е в много по-висока степен, отколкото заплахата от север. В Македония е много голямо албанското малцинство, сред което Турция има силно влияние. Преспанският договор обслужва гръцките национални интереси и сигурност  във външнополитически план. От друга страна, чисто вътрешнополитически, радикализмът в гръцкото общество се засилва", допълни тя.

Очаквайте видео материал с цялото интервю.