Националната позиция на България е за приемане в Шенген по трите направления - по въздух, по вода и по суша. Европейският парламент от 2011 г. не веднъж е изказал подкрепа за пълната интеграция на България и Румъния в Шенген. Двете страни са членки на ЕС, но не са членки на Шенген, които са поели ангажимент за присъединяване и са изпълнили условията. Друга страна, която още не ги е изпълнила е Хърватска, а има и държави, които изобщо не са поемали ангажимент за присъединяване към Шенген. Това каза Христо Гаджев, депутат от ГЕРБ, член на комисията по външна политика в НС, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Отношението на ЕС към въпроса за присъединяването на България и Румъния е и политическо, каза още Гаджев и уточни, че то е на Европейския съвет, в който имат право на становище 28 страни - членки.

"А там някои страни имат опасния изобщо за цялостното развитие на Шенген. По подобен начин стои и дебатът за еврозоната. Различните мигрантски кризи удариха консенсуса по въпросите за развитие на Шенген, а Шенген е фундаментално постижение на ЕС. Без него няма как да се реализира пълната свобода на движение на хора, стоки и капитали между различните страни - членки. Но за съжаление от 2011 г. насам при първоначалните мигрантски вълни от Африка, после проблемите в Либия, след това голямата мигрантска вълна, породена от войната в Сирия, разклатиха много този консенсус. Различни страни - членки на Шенген се възползваха от правото си да възстановят граничния контрол между тях", каза още Гаджев.

Липсата на доверие, която мигрантските кризи породиха между страните от Шенген, се отрази и на философията им за бъдещето на Шенген, това е причината за липсата на консенсус по развитието на пространството, посочи Гаджев.

Гледайте целия разговор във видео материала.