Повишаването на тавана на пенсиите е функция на повишаването на максималния осигурителен доход, коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Когато две страни решават да обременят третата страна с допълнителни тежести - това е сепаратизъм. В такъв формат - правителство и синдикати, не може да се решават толкова важен въпрос, който касае до голяма степен работодателите, заявява още Добрин Иванов.

"Рязкото повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв. е една от промените, срещу която се обявиха работодатели – заради това, че, на първо място, не е направена по легален начин, т.е. след консултация между работодатели и синдикати. На второ място – не е формирана оценка на въздействието, която обхваща как това повишаване ще се отрази на пазара на труда; кои ще бъдат засегнатите групи; как ще се отрази на бизнеса. На трето място – винаги когато правителството изпълнява политиката на доходите, за свой аргумент на минималната работна заплата използва средносрочната бюджетна прогноза. В нея е заложен един ръст на минималната работна заплата и дори да има консултации с работодатели и синдикати, те смятат, че тя е прогноза за развитието на икономиката и бюджета и затова трябва да бъде изпълнявана. Всъщност в нея максималният осигурителен доход до 2020 г. е фиксиран на 2600 лв и не се предвижда увеличението му. Самото правителство не изпълнява програмата и целите, които е заложило в бюджетната си прогноза. Това се случва заради натиска на синдикатите върху правителството. Правителството взима непремислени решения във вреда на икономиката".

По темата за тавана на новите пенсии Добрин Иванов разкри, че таванът е част от пенсионната реформа и е трябвало да отпадне от началото на 2019. Повишаването на тавана на пенсиите е свързано с повишаването на максималния осигурителен доход. Повишаването на тавана е функция на повишаване на максималния осигурителен доход, категоричен е още гостът.

"Очакваме да се получи бум в сивите практики в трудовите правоотношения на високодоходните групи, тъй като там, където се полага висококвалифициран труд, те ще бъдат най-ощетени и това ще даде отражение върху целия бизнес. Правителството предвижда през 2019 г. заплатите в бюджетния сектор да са повишени с над 10%, а пенсиите да бъдат актуализирани с над 5%. Има тенденции за увеличаване на плащанията по възнаграждение и пенсии".

Вчера се състоя Национален съвет за тристранно сътрудничество и ние поставихме нашите искания във връзка със сепаратисткото увеличаване на максималния осигурителен доход, допълни Добрин Иванов. "Получихме уверение от вицепремиера и министъра на финансите, че разговорите по отношение на всички бюджетни параметри предстоят. Предстои и обсъждане на предложението за държавен бюджет за 2019 г.. Минималната работна заплата, максималният осигурителен доход и всички социални плащания ще бъдат обсъдени в бюджетната процедура", обяснява изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"В тристранния съвет за разгледаха предложенията за изменения в данъчните закони и от страна на работодателите и синдикатите се получи одобрение, защото по-голямата част от предложенията са  в посока намаляване на административната тежест и хармонизация на европейското законодателство. Асоциация на индустриалния капитал подкрепи предложенията под условия. Ние категорично не подкрепихме данъчните закони, без да обсъждаме самите предложения. В данъчните закони не видяхме едно предложение на работодателите за изменение на Закона за счетоводството в подкрепа на одитирането на малките предприятия".

Синдикатите подкрепиха данъчните закони за новата формула за данъка върху превозните средства безрезервно, но изразиха съмнение относно поносимостта на увеличените данъци, пояснява гостът. "От следваща година се предвижда промяна за начина на изчисляване на данъка за моторни превозни средства, като се вкарва екологичен компонент, който пошива данъка в зависимост от степента на замърсяване на автомобила върху околната среда. Това е справедливо и е данъчната логика и система в западните страни. Би трябвало да има не само данъчни стимули за по-екологичните автомобили, както и финансови такива за тях", обобщава Добрин Иванов.

Още по темата гледайте във видеото.