Българинът е нещастен, но корав и търпелив и не е толкова склонен към самоубийство, като водещите в класациите за щастие народи. Има някои неща, които не се долавят в тези класации. Всеки си има ниша на благоденствие. Това каза доц. Банчо Банов от СУ "Св. Климент Охридски" в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Велко Каменов. Все пак доц. Банов се съгласи, че "общо взето класациите са обективни, ние сме нещастна и депресивна нация".

Относно значението на материалното богатство, като фактор за генериране на усещане за щастие, Банов каза, че "кривата на полезност на парите рязко пада след определено ниво", но и на Запад, и в България голяма част от щастието хората намират в това какви вещи са натрупали. Част от причините за изкачването на България в класацията на щастието е защото българинът е започнал да трупа вещи, каза още доцентът.

Имаме няколко обективни фактора, които генерират усещане за нещастие в българина, обясни Банов. Един от тях е, че много голяма част от българите работят в чужбина, а когато човек не може да види близките си, той се чувства по-нещастен. 

"Другият фактор е, че ние сме най-бедния сред най-богатите. Като част от ЕС, ние много пътуваме, гледаме какъв е стандартът на живот и неминуемо го сравняваме с нашия".

От друга страна в Западните държави много се работи за усещането за щастие, каза още гостът. "В една от държавите, например, която има висока степен на самоубийства, подобряването на усещането за щастие е взето, като държавна политика". 

"Западните държави са свикнали с позитивизма, който е култивиран, докато тук не е така".

Като поредна причина за усещането на нещастие на българина събеседникът посочи новините и предаванията в средствата за масова комуникация, които са насочени главно към най-бедните групи от населението и са изключително негативни. "Дори и рекламите на Запад са закачливи и те правят щастлив, а в България рекламите са кресливи и истерични - "купи", "храни", "хвани" промоция".

Вижте целия коментар: