Намаляване на ставката по ДДС за ресторантите - очакване и реалност

Преди въвеждането на намалени ставки по ДДС е необходимо да бъде отчетен ефектът върху производството и заетостта

09:07 | 31 май 2020
Доц. д-р Любка Ценова, преподавател във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab. Снимка: ВУЗФ
Доц. д-р Любка Ценова, преподавател във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab. Снимка: ВУЗФ

Още от момента на вземане на решение в ЕС през 1962 г. данъкът върху обора да бъде заменен от данък върху добавената стойност  е възникнала дискусия сред държавите членки относно вида и размера на данъчните ставки по ДДС. Оформени са две мнения: на привърженици само на стандартна ставка по ДДС и на привърженици на стандартна ставка и на намалени ставки по ДДС за определени стоки и услуги, пише доц. д-р Любка Ценова, преподавател във ВУЗФ и член на екипа на VUZF Lab, в свой анализ. 

Привържениците на облагането само със стандартната ставка по ДДС посочват, че този метод е превъзходен инструмент за поддържане на висока степен на икономичност ефективност в държавата, защото свежда до минимум разходите за прилагане и администриране данъка, което води до по-гладко функциониране както на националните пазари, така и на Европейския вътрешен пазар. 

Сред основните аргументи, които привържениците на въвеждането на намалени ставки на ДДС за определени стоки и услуги, посочват е необходимостта от стимулиране на икономическата ефективност на ниво ЕС и защита на функционирането на вътрешния пазар в Общността. 

 След дискусии и обсъждания надделява мнението, че всяка държава членка трябва да предвиди стандартна ставка по ДДС между 15 % и 25 %  и по избор една или повече намалени ставки по ДДС между 5% и 15 % по отношение на определени стоки и услуги, посочени в списък към директивата по ДДС.

През годините се наблюдава процес на разширяване на списъка със стоките и услугите, спрямо които могат да се прилагат намалени ставки по ДДС с цел постигане на намаляване на безработицата и преодоляване на неравенството в обществото по отношение на доходите. Причината е в установеното положително влияние, което намалените ставки по ДДС оказват върху ефективността  на икономиката и върху капитала. Посочва се, че прилагането на намалени ставки по ДДС водят до увеличаване на производителността на труда в секторите, в които са въведени, както и до намаляване на безработицата. Влиянието върху капитала се отразява чрез неговото увеличение в резултат на подобряване на разпределението на доходите и достъпност на повече потребители до определени стоки и услуги.

Постигането на ефекта от намалените ставки по ДДС е обусловен и от следните фактори:

- Икономическите изследвания сочат, че приложението на намалените ставки по ДДС, следва да бъде съпроводено с осигуряване на неутралност на бюджета, което изисква анализ на целите, чието постигане се търси с въвеждане на намалени ставки на ДДС.  Например, да бъде направена преценка дали въвеждането на по-нисък ДДС за определени стоки или услуги, с цел да се увеличи производителността и запазване на определени бизнес, няма да доведат до  необходимост от увеличаване на данъка върху дохода, с което желаният резултат от въвеждането на намалени ставки по ДДС няма да бъде постигнат.  Освен това, трябва да се вземе под внимание и възможността чрез въвеждането на намалени ставки на ДДС само за определени стоки и услуги да се породи социално недоволство сред останалите сектори.

- При вземане на решение за въвеждане на намалени ставки на ДДС в определен сектор или сектори, държавата трябва да информира населението, че държавата ще се откаже от определени данъчните приходи, което ще доведе до намаляване на  определени социални и други разходи в държавата. Изследванията показват, че  държавите членки, които са въвели намалени данъчни ставки по ДДС се отказват средно между 8 до 10 на сто от общите си данъчни приходи.

- Следва да бъде отчетени: реакцията на потребителите към по-ниските цени на стоките и услугите, след въвеждане на намалените ставки по ДДС, както и нивото на конкуренция в рамките на сектора. Ако потребителите реагират слабо на по-ниските цени, поради липса на доходи например, то производството и заетостта  в сектора с намалена ставка по ДДС, няма да се увеличи значително и търсеният резултат няма да бъде постигнат.

- Преди въвеждането на намалени ставки по ДДС е необходимо да бъде отчетен и ефектът върху производството и заетостта при по-ниски ставки на ДДС, предвидени за определени сектори. Ако за въвеждане на по-ниските ставки по ДДС се изисква фирмите да вложат допълнителен капитал или да се нуждаят от служители с определена степен на квалификация, с която пазарът на труда не предлага, то секторът, който ще прилага по-ниска ставка по ДДС, няма да се адаптира бързо и резултатът от намалената ставка за него няма не бъде според очакванията.

- Нужно е се отчете и фактът, че когато фирмите знаят, че по-ниската ставка на ДДС е временна, то те няма да използват периода на облагане с намалената данъчна ставка за разширяване на бизнеса и за инвестиции, а ще насочат вниманието си към повишаване на личните си доходи и евентуално тези на персонала. Опитът на държавите членки при въвеждане на намалени ставки по ДДС с временно действие показва незначително увеличаване на броя на новосъздадените работни места, както и отказ от влагане на средства за обновяване на материалните активи.