Ставка по ДДС само за земеделските производители – една неизползвана възможност

При данъчното облагане на земеделските производители в ЕС са предвидени три схеми

Общата селскостопанска политика на ЕС се създава през 1962 г. за  подпомагане  развитието на селското стопанство в държавите членки.  Основните цели  на  политиката  са  насочени към подкрепа за земеделските производители и повишаване на селскостопанската производителност, за гарантиране стабилни доставки на храни на достъпни цени, защита на жизнения стандарт на земеделските производители в ЕС, поддържане на жизнеспособността на икономиката в селските райони и други, пише в свой анализ доц. д-р Любка Ценовапреподавател във Висшето училище по застраховане и финанси и експерт в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета VUZF Lab.

В изпълнение на Общата селскостопанска политика в ЕС са разработени редица икономически мерки, включително и в данъчната област. За целта  в директивите, с които се регламентира редът за облагане с ДДС, са предвидени три схеми, които да се прилагат   за облагане на  земеделските производители. Тези схеми са общ режим на ДДС, специален режим за малките предприятия и единна данъчна ставка за земеделски производители (компенсационна ставка на данъка).

Още по темата

От посочените три възможности, държавите членки имат право на избор коя  или  кои от схемите да предвидят във вътрешното си законодателство за облагане на земеделските производители. 

Българският законодател още от 1994 г. е възприел да облага земеделските производители по „специалният режим за малките предприятия“ т.е. доброволна  регистрация и задължителна регистрация при достигнат оборот от 50 000 лв.  

Какво представлява единната данъчна ставка за земеделските производители?

Схемата на „единната данъчна ставка за земеделските производители“,  известна още като “компенсационна ставка за земеделски производители “ е предвидена като режим за облагане с ДДС  за   дребни или средни земеделските стопанство, защото е преценено, че другите два режима създават затруднения за ползване на данъчен  кредит за закупените семена, торове, и др. стоки, които са  необходими за земеделското стопанство.

По своята същност режимът на „единната данъчна ставка за земеделски производители“ се изразява в следното: земеделските производители не начисляват ДДС на своите клиенти, но  клиентите  им имат право да приспадат ДДС в размер на фиксирана данъчна ставка върху платената цена за  закупената земеделска продукция.

Например: ако е предвидена единна данъчна ставка от 4% за облагане с ДДС на  земеделските производители, това означава, че  земеделските производители  имат право да увеличат цената на продаваната от тях продукция с  4% .

Всеки земеделски производител  имат право да запази за себе си тези 4% от цената на продадената стока като необлагаема сума. Предназначението на тези 4% от продажната цена  е да послужат  като компенсация за платен от земеделския производител ДДС за закупени торове, семена и др. стоки, свързани с  дейността му. При тази схема на данъчно облагане земеделският производител няма задължение да начислява ДДС, както и няма право на данъчен кредит за закупените торове, семена и други продукти. Отпадат задълженията му да подава данъчни декларации, както и  на други административни изисквания, свързани с ДДС.   

От своя страна регистрираният по ДДС купувач на селскостопанската  продукция  има  право да си възстанови като данъчен кредит платените от него 4% по-висока цена за закупената селскостопанска продукция.

Като резултат се получава така, че и двете страни, както земеделският производител, така и купувачът на практика ползват данъчен кредит, а държавата като цяло подпомага развитието на земеделието.

Видовете компенсационни ставки, които се прилагат от  държавите членки са показани в таблицата, от която е видно, че държавите прилагат една обща данъчна ставка за земеделските производители / Кипър, Латвия, Румъния и др./ или различни ставки, съобразно вида селскостопанска  продукция /Испания Германия Италия и др.

Режимът на „единната данъчна ставка за земеделски производители“  не се прилага  в България, Хърватия, Чехия, Дания, Финландия, Естония, Малта, Словакия и Швеция. В Нидерландия този режим е бил прилагал повече от 50 г. През 2018 г. е преценено, че секторът вече е достатъчно развит, показва високи обороти и такава подкрепяща мярка не му е необходима. Отмяната е била приета без възражение от бранша.

Германия прилага режима на единна компенсационна ставка толкова широко, че срещу нея е образувано дело на 4 февруари 2020 г. от страна на Европейската комисия пред Съда на ЕС под  номер  C-57/20.

Във връзка с изложеното може да се приеме, че подпомагане на земеделските производители в настъпилата икономическа криза, може да бъде постигнато и с въвеждането на единна компенсационна ставка по ДДС, подобно на другите държави членки.

 

 

 

 

Последни новини
Още от Анализи