Иновации по време на пандемия

Електронната здравна система в България вече изглежда възможна

Снимка: Bloomberg Снимка: Bloomberg

Фред Хойл, британски астроном и член на Британското кралско научно дружество, може би е прав като казва, че нищо не се прави, докато не настъпи криза. И това, на което ставаме свидетели в сектора на здравеопазването в България и по-конкретно по отношение на въвеждането на електронни услуги и иновации го доказва. 

Националната здравна информационна система е нещо, към което Министерството на здравеопазването отдавна се стремеше. Екипът на министър Кирил Ананиев се опитваше да проведе търг за изграждане на системата от началото на мандата си. Участниците в него обаче обжалваха всяко задание, което водеше до невъзможност за финализиране на обществената поръчка и сключване на договор за изпълнение на проекта.

И докато задачата изглеждаше трудно постижима, ИТ компаниите в България решиха да подадат ръка на българското здравеопазване.  

В края март Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АIBEST) обяви, че предоставя безвъзмездно на българското правителство висококвалифицирани програмисти, специалисти в сферата на киберсигурността и ръководители на проекти, за да помогнат за бързото изграждане на националната здравна информационна система.     

Вицепремиерът Томислав Дончев тогава заяви, че това ще даде възможност в срок от няколко месеца да се изгради електронната здравна система с електронна здравна карта и е-рецепта - нещо, което преди кризата с коронавируса е било трудно да бъде възложено.  

Фирмите, обединени в AIBEST, ще предоставят 15 000 човекочаса за работа по критични и ключови електронни системи на държавната администрация. Асоциацията ще активира в кратки срокове и интегрирана уеб-базирана информационна система, която включва информационна платформа, система за насочване, дистанционно консултиране, Q&A модул в реално време и кол-център екипи в подкрепа на Националния оперативен щаб, здравните институции и болниците. Тя се ангажира и да предостави на правителството анализ на трансформациите в бизнеса, публичния сектор и социалните системи, предизвикани от COVID-19 пандемията.  

„Целта ни е да покажем, че трябва да си помагаме и свободният ресурс да бъде в полза на обществото. Жизненоважно е за икономиката на страната и за възстановяването и развитието ѝ след това да намерим ефективен начин да работим заедно за справяне с кризата”, каза Илия Кръстев, председател на АIBEST.  

В интервю за Bloomberg TV Bulgaria Ивайло Славов, изпълнителен директор на “Булпрос Консултинг”, коментира, че в такива моменти не можем да разчитаме, че държавата има неизчерпаем ресурс и че може да осигури икономически стимули, които да удовлетворят всички засегнати бизнеси. 

"Именно в подобни кризисни ситуации е важно обединението и съвместните усилия да се справим по възможно най-добрия начин”, каза още Славов.  

Още по темата

Сред иновациите в българското здравеопазването, които вече са факт, е мобилното приложение за здравния статус на българите ViruSafe, разработено от "Информационно обслужване" заедно с няколко ИТ компании, които са се включили в работата по него срещу 1 лв -  специалисти на SAS Institute за България, "Софтуер груп", "Скейл фокус", "ЕСРИ България". ViruSafe приема доброволно предоставени данни от потребителите, с които генерира карта с горещи точки, където има граждани с проявени симптоми на COVID-19. Целта на приложението е да осигури по-добра видимост върху разпространението на заразата. Системата включва регистър на всички заразени, като има множество интеграции, включително с личните лекари, пожарната, доброволци и РЗИ, има и визулизации с географски карти. 

Приложението предоставя информация дори в коя болница има налични легла за лечение, като могат и да се виждат зелените точки в България, където няма разпространение на коронавирус. 

Междувременно иновациите в здравния сектор у нас не се свеждат само до такива, които се предоставят под една или друга форма на държавата. В началото на април "Сирма Груп Холдинг" пусна самостоятелно приложението Medrec:M.  С него потребителят може да събира и записва свои медицински данни, симптоми, резултати от изследвания, приемани медикаменти, диагнози, епикризи и т.н. При необходимост данните могат да се споделят с лекар.   

“Аз вярвам, че след тази пандемия светът никога няма да е същият. Много стереотипи ще се разбият, много процеси ще се променят. Специално, здравеопазването ще става все по-технологично и по-ефикасно, което ще доведе до по-добър начин на живот и дълголетие”, заяви изпълнителният директор на "Сирма Груп Холдинг" Цветан Алексиев. 

По данни на CBN Panoff, Stoycheff & Co. през изминалата 2019 година в България са отворили десетки нови ИТ стартъпи, back офиси на големи световни корпорации и са се доразвили нови сегменти като финтех, гейминг, мобилни приложения.  В България, по изследване на CBN, са базирани и 50 ИКТ компании с 249+ персонал (47 - в София), които общо са работодатели на между 44 000 - 47 000 служители. От тези бизнеси засега няма индикации за прекратяване или изтегляне. Прогнозите на агенцията за 2020 (базирани на резултати за 2018 и оценка за 2019) са, че дори и в криза само обемът на услугите, реализирани от ИКТ индустрията, ще надхвърли 10 милиарда лева или между 8,5 и 9% от прогнозния БВП на България. 

Освен в ИТ индустрията, български иновации има и в областта на изследванията.  

Българската компания „Микар 21“ разработва молекула за лечение на коронавируси. Това обяви заместник-председателят на Надзорния съвет на София Тех Парк Костадин Петков в началото на март. До тук разработването е отнело 4 години и резултатите са положителни за различни видове коронавируси. Лекарствената молекула предпазва здравите Т клетки от вирусна инфекция, като блокира преобладаващия подтип на коронавирус да влезе в тези клетки. Успешните резултати се потвърждават и от лабораториите, където компанията е изпратила разработката си за първа сертификация – две в САЩ и една в Белгия. Костадин Петков обясни, че съвместно с правителството и с представители на рисковия капитал в Европа започва първите стъпки за подкрепа за финансиране на този продукт.

Кои са някои от иновациите в останалата част от света?  

Изследователи, бизнеси и иноватори по целия свят създават технологии, за да облекчат последиците от глобалната здравна криза. От приложения, които събират данни за проследяване на разпространението на вируса до 3D принтирани вентилатори за болниците - това са някои от различните технологични проекти, създадени за борба с коронавируса. 

Телемедицина 

Телемедицината е една от алтернативите за избягване на неуправляемия приток от пациенти. Тя оптимизира процесите на диагностика и лечение, като ги прави по-бързи и лесни - пациентите просто трябва да отворят приложение, да опишат симптомите си и да изчакат лекар за виртуална консултация. Има примери от цял свят. В Китай обществената болница Xuhui в Шанхай се консултира с пациенти от далечни места като Тибет и дори Франция. В Испания базираната в Севиля компания Open Salud (Open Health) пусна безплатна платформа за телеконсултации, която позволява на всеки лекар или клиника да определи най-добрия механизъм за лечение на своите пациенти. 

Приложение, което облекчава горещите линии  

Вдъхновен от южнокорейско приложение, регионалното правителство в Мадрид стартира инициатива „Корона Мадрид“, достъпна както чрез приложение, така и на уеб страница. Хората, които подозират, че може да имат вируса, могат да проведат физическа самооценка въз основа на техните симптоми и в зависимост от резултата ще получат инструкции и съвети за стъпките, които да предприемат за лечение. 

Тази инициатива, разработена съвместно от няколко испански компании и за рекордно кратко време, има за цел да намали претоварването на повикванията към регионалната гореща телефонна линия за коронавирус, като същевременно предостави на здравните власти по-стегната локална картина на пандемията. 

3D принтирани вентилатори 

Вентилаторите са се превърнали в основно оборудване за лечение на най-тежките случаи на COVID-19. Но здравната система е изправена пред недостиг на доставки. За да разрешат този проблем, различни групи производители по целия свят са създали мрежови платформи за комуникация и канали, използвайки технология като Telegram, където споделят информация за дизайн с отворен код за производство на вентилатори с 3D принтери. Всеки с 3D принтер може да отпечата необходимите респираторни компоненти. Целта е да бъдат предоставени на разположение за здравни услуги. 

Чатбот, който отговаря на въпроси 

Световната здравна организация (СЗО) пусна чатбот с цел да предостави информация за новия коронавирус и да даде отговори на често задавани въпроси за болестта като текущ процент на инфектираните и какво може да се направи за тяхната защита. 

Ботът на СЗО използва прост подход: Не използва естествен език, а по-скоро потребителите трябва да изпращат номера или емоджита, за да получат информация по различни теми. Например, ако искат най-новите данни за вируса, трябва да изпратят „1“ или ако искат информация за пътуване, да изпратят „5“. Чатът на СЗО работи на платформата WhatsApp, която принадлежи на Facebook. Технологичният гигант създаде и Център за информация относно коронавируса в социалните медии, който предоставя информация само от официални източници, като същевременно премахва страници, разпространяващи дезинформация и фалшиви новини. 

В същото време и българска IT компания създаде чатбота Skilly, който дава консултации по въпроси, свързани с коронавируса. Чатботът дори дава съвети на хората как да постъпят в зависимост от отговорите им, като технологията използва наличните данни, оповестени от Световната здравна организация и българското здравно министерство.

Избухването на пандемията от новия коронавирус предизвика сериозна здравна криза в много страни по света, но и станахме свидетели на безпрецедентно обединение на научните и технологичните общности, които насочиха всичките си усилия за намиране на решения, смекчаващи въздействието на пандемията. 

А специално за България виждаме напредък по отношение на електронните услуги в здравеопазването, за които се надявахме да станат факт у нас от години. 

 

 

 

 

 

Последни новини
Още от Анализи