Коронавирусът може да принуди централните банки да действат

Страховете от вируса са свързани с негативен ефект върху търсенето, инфлацията и финансовите пазари

Снимка: Paul Yeung/Bloomberg Снимка: Paul Yeung/Bloomberg

Централните банки по света са в изчаквателна позиция, за да преценят дали кронавирусът се отразява на световната икономика на фона на надеждите им, че тя вече се е стабилизира след най-лошата си година от финансовата криза през 2009 г., пише в свой анализ Bloomberg.

Въпреки че все още липсва реакция с предоставяне на големи стимули, централните банкери по целия свят изразиха загриженост и готовност за действия, ако вирусът нанесе траен троен удар върху търсенето, инфлацията и финансовите пазари.

Управителят на Японската централна банка Харухико Курода заяви във вторник, че няма да се колебае да защити икономиката. Австралия, чиято икономика е силно зависима от Китай, каза, че е готова да понижи лихвите, ако е необходимо, като подчерта, че е важно да не се „катастрофира“.

В сряда, малко преди Тайландската централна банка да намали основния си лихвен процент, и управителят на Филипинската централна банка намекна, че подобен ход е възможен. В същото време централните банкери в Сингапур дадоха сигнал, че „има достатъчно място“, което да позволява облекчаване на паричната политика, ако коронавирусът отслаби икономиката.

Още по темата

Миналата седмица Ричард Кларида от Федералния резерв описа въздействието на вируса като нещо, което може да има голямо значение за икономиката.

Предизвикателствата на икономиката нарастват все повече всеки ден. Nike е една от последните компании, която предупреди, че ще бъде засегната от разпространението на вируса, тъй като са затворени половината от магазините ѝ в Китай. Президентът на Световната банка Дейвид Малпас предупреди във вторник за огромна доза несигурност.

Всичко това се случва, след като централните банки се състезаваха през миналата година да предоставят стимули, за да стимулират забавящите се икономики. А сега финансовите институции отново трябва да оценят нов риск за техните перспективи и нов дезинфлационен натиск. Тяхната надежда е, че разпространението на вируса скоро ще бъде спряно, което ще позволи бързо ускоряване на глобалния растеж, без те да трябва да облекчават още повече иначе разхлабената парична политика.

„Коронавирусът очевидно е източник на несигурност и носи риск за глобалната перспектива за растежа“, коментира Джанет Йелън, бивш управител на Федералния резерв.

Дилемата пред централните банки

Проблемът на централните банки е, че техните основни лихвени проценти вече са на или близо до исторически ниски нива. Това може да накара централните банки да не искат да понижават допълнително лихвите, за да имат боеприпаси, за да се справят с нови спадове в икономиката. Но в същото време може и да решат да прибегнат до подобен ход с надеждата да избегнат ново забавяне.

Опитът със SARS от преди 17 години дава основание да няма паника. Според Джеймс Маккормик, стратег в Natwest Markets, въздействието върху растежа и пазарите от 2003 г. е било краткотрайно и след като отмина, глобалната икономика е възобновила стабилния си възход в края на годината. Не всички икономисти обаче са толкова спокойни и смятат, че е рано да се прецени какъв ще е ефектът за световната икономика от вируса, като опасенията са свързани най-вече с това колко дълго ще продължат ограниченията за пътуване и как цялостната ситуация ще засегне потреблението и инвестициите.

Фед остави лихвите без промяна през миналата седмица, след като през 2019 г. ги понижи три пъти и сигнализира, че вероятно тази политика ще се задържи през тази година. Инвеститорите отговориха на разпространението на вируса чрез увеличаване на залозите, че централните банкери ще намалят лихвите през 2020 г. според фючърсните договори на федералните фондове.

Вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гуиндос каза тази седмица, че е рано да се правят заключения.

Китайската централна банка инжектира на пазара в понеделник 1.2 трилиона юана. Мярката има за цел да осигури функционалността на китайския паричен пазар и банковата система. Парите се вливат в рамките на репо сделки. Банките депозират ценни книжа като обезпечение. Според Bloomberg паричната инжекция е най-високата от 2004 г. насам.

Последни новини
Още от Анализи