Какви ги свършиха централните банки по света през 2019 г.?

Пазарите станаха свидетели на отчетлива разлика в паричната политика в развитите и развиващите се пазари

Снимка: Michael Nagle/Bloomberg Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Повече от 10 години борба с кризите и разхлабени парични политики. За централните банкери е време за заслужена почивка в края на една по-натоварена година, отколкото очакваха, пише в свой анализ Bloomberg. Но нека да видим какво беше разликата в поведението на централните банки на развитите и на развиващите се пазари. 

Какво се случи на развитите пазари?

Управителят на Федералния резерв Джером Паулъл остави непроменени лихвените проценти през декември, след като ги намали три пъти през 2020 г. Междувременно Кристин Лагарад ръководи този месец за първи път заседание на Европейската централна банка по паричната политика. Тя прозвуча по-малко песимистична за икономиката, придържайки се към пакета от стимули, наследен от Марио Драги.

Лихвените проценти вече са около исторически ниски нива или са отрицателни след повече от 750 съкращения на лихвите от 2008 г. насам, което предизвика опасения, че тази политика носи повече вреди, отколкото ползи.

В същото време водещите централни банки отново купуват облигации, което по същество е така нареченото количествено облекчаване, защото се оказа, че закупуването на финансови активи на стойност над 12 трлн. долара не е било достатъчно, за да се съживи инфлацията.

Политиките на Федералният резерв, Европейската централна банка и Японската централна банка могат да бъдат поставени на изпитание през следващите десет години.

Нарастват страховете, че слабият растеж и инфлацията, които тормозят Япония от 90-те години, сега ще се разпространят по целия свят. Анализаторите от Bank of America са сред тези, които предупреждават инвеститорите да внимават за евентуален провал на паричните политики.

„Съмненията за възможни странични ефекти от паричната политика ще се превръщат във все по-голям проблем“, смятат от Bank of America.

Наблюдава се отрицателна доходност по облигациите в Европа и Япония, докато в САЩ и Китай тя е по-ниска от очакваното.

Още по темата

Въпросът сега е дали централните банкери са останали без боеприпаси. Фед има известно пространство за свиване на лихвите, а ЕЦБ би могла да ускори купуването на облигации.

Неотдавнашно проучване, публикувано от базирания във Вашингтон институт Peterson, заключи, че макар някои централни банки да имат останали боеприпаси, то те са ограничени.

„Федералният резерв може да се пребори с лека, но не и с тежка рецесия, при условие, че има място за стимули, равняващи се на 5-процентни пункта, но ЕЦБ и ЯЦБ имат само по един пункт“, се посочва още в анализа.

Не беше направена промяна в паричната политика на големите централни банки, въпреки че инфлацията остава потисната в по-голямата чат от света. От UBS Group посочват, че за около две трети от централните банки, които наблюдават, инфлацията остава под целта.

Тазгодишните понижения на лихвите помогнаха на световната икономика да се оттласне от най-бавното си разрастване от десетилетие, както и на пазарите на труда да се затегнат още повече.

Но все по-отчетливи стават и мненията, че отрицателните лихви нанасят и вреди.

Според Pacific Investment Management отрицателните лихви, настанили се в еврозоната и Япония, притискат рентабилността на банките и намалява възвращаемостта от облигациите. Това помага да се обясни защо председателят на Федералния резерв изключва възможността за отрицателни лихви за САЩ въпреки натиска от страна на президента Доналд Тръмп. Шведската централна банка пък сложи край на половин десетилетие с отрицателни лихви дори когато растежът се забави.

Осъзнали предизвикателствата пред себе си, Джером Паулъл започна преглед на стратегията на централната банка, като Кристин Лагарад ще направи същото през 2020 г.

Всичко това означава, че следващите герои, спасяващи световната икономика, не трябва да са централните банкери, а колегите им, отговарящи за фискалните стимули. Има някои сигнали, че това започва да се случва. Япония вече обяви пакет от стимули за подкрепа на растежа. Изборите в Обединеното кралство трябва да отворят също вратата за повече разходи.

„Провалите на фискалната политика принудиха паричната да стигне до крайности и когато настъпи следващият спад, решенията ще трябва да дойдат от министерствата на финансите“, коментира икономистът от Bloomberg Том Орлик.

Сякаш не беше достатъчна планината от дълг и изчерпаните инструменти на централните банки, а сега идват и нови предизвикателства от страна на дигиталните валути и изменението на климата.

За сега нещата като цяло зависят от това как ще протича търговската война между САЩ и Китай и какъв ще бъде растежът на световната икономика.

Развиващите се пазари понижиха лихвите

Развиващите се държави като Турция и Русия намалиха лихвените си проценти в края на годината на фона на сигналите от страна на Фед, че спира да облекчава паричната политика.

Руската централна банка предприе пето поредно понижение за 2019 г., като заяви, че ще обмисли още подобни ходове през първата половина на следващата година, тъй като инфлацията продължава да пада под целта. Турската централна банка и Украинската централна банка намалиха основните си показатели за лихвите с по 200 базисни пункта през декември. В Бразилия основният лихвен процент беше понижен с половин процент до рекордно ниските 4,5%.

Икономистите от Commerzbank и Citigroup наскоро заявиха, че развиващите се пазари имат повече фискално и парично пространство от по-богатите си колеги и че има възможност да го използват през следващата година.

Ниската инфлация от развиващите се пазари вече започна да се пренася към развивщаите се. Международният валутен фонд дори вече прогнозира, че през следващата година потребителските цени ще нараснат с 4,8% в нововъзникващите и развиващите се пазари, което е по-ниско от нивата от 7% през 2011 г.

Основната лихва в Русия беше свалена през тази година общо със 150 базисни пункта. Подтикната от стабилността на лирата и призивите на президента Реджеп Тайип Ердоган за по-агресивно облекчаване, Турската централна банка понижи показателя си до 12%, което не беше очаквано от повечето икономисти.

Украйна намали основната си ставка до 13,5%, най-ниската от повече от две години, след като правителството постигна предварителна сделка за нов заем от 5,5 милиарда долара от Международния валутен фонд.

Мексико също се присъедини към вълната от понижения на лихвите на развиващите се пазари с четвърти подобен ход от август насам.

Добрата новина в региона дойде от подписването в Мексико сити на новото Северноамериканското споразумение за свободна търговия. То помогна на песото да достигне най-силното си ниво спрямо щатския долар от юли, тъй като дава сигурност на инвеститорите относно правилата, които ще регулират свободната търговия в региона.

Все пак Мексиканската централна банка заяви, че вътрешните и външните рискове остават.

В крайна сметка развитите и развиващите се пазари се различават не само по паричната си политика в момента, но и по темпа на растеж на икономиката. Икономистите от Morgan Stanley прогнозираха, че развиващите се пазари ще нараснат с 4.4% през следващата година, повече от три пъти над нивото от 1,3%, очаквано за групата от 10-те най-големи икономики.

Последни новини
Още от Анализи