Наследството на Марио Драги се съдържа в четири думи

Ръстът на заетостта след 2013 г., когато еврозоната излезе от рецесията, е недвусмислено най-голямото икономическо постижение на Драги

Марио Драги, управител на ЕЦБ. Снимка: Alex Kraus/Bloomberg Марио Драги, управител на ЕЦБ. Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

В четири думи се съдържа наследството на Марио Драги като управител на Европейската централна банка, с които той трябва да се гордее – единадесет милиона работни места, пише в свой анализ Bloomberg.

Няма публична изява, в която Марио Драги да не споменава растежа на заетостта в еврозоната като оправдание за паричните стимули, които се изливат от 2011 г. насам. Фокусът върху работните места може да е разбираем, като се има предвид, че въпреки всичките му усилия, той е далеч от постигане на целите за инфлацията. Именно този неуспех на управителя на ЕЦБ го принуди да окаже натиск, за да бъдат подкрепени цените. Драги ще ръководи последно заседание на Управителния съвет в четвъртък, преди да се оттегли на 31 октомври.

Ето някои от показателите, които показват успехите и неуспехите на Марио Драги:

Пазар на труда

Ръстът на заетостта след 2013 г., когато еврозоната излезе от рецесията, е недвусмислено най-голямото икономическо постижение на Драги.

Пазарът на труда е и този, който подкрепя възстановяването на блока, подхранвайки разходите в частния сектор и инвестициите. Той се оказа и най-голямата опора срещу хаоса, който предизвиква търговската война между САЩ и Китай, протекционистката реторика на Доналд Тръмп срещу Европа и Brexit.

Ако погледнем по-надълбоко обаче, картината е по-сложна. В Германия създаването на нови работни места с по-бърз темп започна доста преди мандата на Драги след направени вътрешни реформи – процес, който беше прекъснат за кратко от рецесията. Подобна е ситуацията и във Франция, за разлика от Испания и Гърция.

Икономически растеж

При анализ на икономическия растеж също се виждат различия в отделните региони. Гърция и Кипър, например, бяха белязани от години на строги икономии и сериозни проблеми във финансовите им системи. Родната Италия на Драги обаче се справя най-зле в момента по отношение на производителността на глава от населението.

Още по темата

Инфлация

Основната причина за рекордно ниските лихвени проценти, евтините дългосрочни заеми и изкупуването на активи на стойност 2,6 трлн. евро са опитите да се преодолее слабата инфлация. Но това не се случи. Ръстът на потребителските цени през осемгодишния мандат на Марио Драги е средно 1,2%, което, за разлика от предшествениците му, не отговаря на целта този показател да бъде близо, но под 2%. На моменти дори инфлацията беше отрицателна – така че Драги може да се утешава поне с факта, че е победил дефлацията.

Липсата на натиск върху цените е мистерия не само за Драги. Централните банкери по целия свят се чудят защо ниската безработица и увеличаващите се заплати не водят до ускоряване на инфлацията, както би трябвало да се случи според стандартните икономически модели. Има подозрения, че развитието на глобалните вериги за доставки и интернет търговията са виновни поне отчасти.

В резултат се снижават инфлационните очаквания. Тази тенденция, от своя страна, е повод за дебат дали новият управител на ЕЦБ Кристин Лагард трябва да започне преглед на начина, по който централната банка определя политиката си, както и дали не трябва да бъде преразгледано определението за ценова стабилност, последно актуализирано през 2003 г.

Банково кредитиране

Друг основен индикатор, който ЕЦБ използва, за да измери успеха си, е банковото кредитиране на фирми и домакинства. С ръст от малко под 4% кредитите нарастват три пъти по-бързо от БВП. Банките обаче се оплакват, че растежът им е застрашен от отрицателните лихвени проценти, които свиват печалбите им.

Гърция

Притесненията около публичните финанси на Гърция се появиха за първи път в края на 2009 г., а до края на 2015 г. ЕЦБ беше обгърната от банкова криза, която заплашваше да разцепи еврозоната.

Драги запази кредиторите на страната живи, одобрявайки спешно осигуряване на ликвидност, което задържа Гърция в блока. Оттогава икономиката започна да се възстановява, като дори самият Драги каза тази година, че гръцкият народ е платил висока цена за това.

Бъдещето на еврото

След цялото притеснение за възможен Grexit всъщност еврозоната се разраства. Латвия се присъедини към блока през 2014 г., а Литва - една година по-късно. Други страни от Източна Европа (бел. ред. включително България) проявяват интерес да направят същото.

В края на мандата на Драги вероятността за разпадане на блока е на рекордно ниско ниво и това е едно от най-добрите му постижения, които остават в наследство.


 

Последни новини
Още от Анализи