Глупостта създава балони в икономиката

Когато дадена инвестиция стане спекулативна, това често е знак за балон

Снимка: Michael Nagle/Bloomberg Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Фонд мениджърите отдавна се научиха да живеят с обвиненията в късогледство. В настоящия цикъл обаче те могат в същата степен да бъдат обвинени в прекомерно търпение при управлението на капитала на своите бенефициенти. Причината за това контраинтуитивно твърдение е доминиращият дългосрочен поглед на пазара за първични публични предлагания (IPO – initial public offering), пише Джон Плендър за Financial Times, цитиран от investor.bg.

През 2018 г. поне 81 на сто от компаниите, които предприеха IPO-та в САЩ бяха на счетоводна загуба, сочат данни, събрани от Джей Ритър от университета на Флорида. Това е най-високото ниво от 2000 г. насам, когато големият технологичен балон се спука. Тенденцията продължи през 2019 г. с такива като компанията за споделено пътуване Uber, които излязоха на пазара след многомилиардни загуби.

През 2000 г. 68% от всички IPO-та в САЩ бяха на технологични компании, докато през 2018 г. делът им бе едва 29 на сто. И в двата случая толерантността на инвеститорите към загубите се опираше на надеждата, че ще има "злато", макар и след дълго време. Днес повече от тези компании генерират приходи, отколкото през 2000 г., което е здравословно. Толерансът към загубите все пак е по-широко явление, което излиза извън рамките на първичния пазар. Адам Бергер, стратег в Wellington Management, посочва, че около една четвърт от всички американски акции с малка капитализация са били на загуба в края на миналата година.

Това, което изглежда ясно, е, че много от тези непечеливши компании имат бизнес модели, основани на теорията за по-големия глупак. Те се надяват да бъдат изкупени преди да стане очевидно, че техните стремежи са чисти химери. Докато някои инвеститори купуват тази дългосрочна визия, други вероятно разчитат на теорията за по-големия глупак (надеждата, че ще се появи още по-заблуден купувач – бел. прев.)

Когато инвестицията стане спекулативна, това често е знак за балон. Но въпреки че оценките на акциите са сравнително високи, не виждаме вида яростна истерия, която беляза пиковите 1999 и 2000 г. Надуването на цените и последващият дъмпинг също са по-малко френетични.

Има и други пазари, обхванати от глупост, които отговарят на описанието за балон. Ясен случай е биткойнът. Той се представя за пари, въпреки че не отговаря на нито един от основните критерии и не генерира поток от приходи. Следователно е чисто спекулативен. Независимо дали търсят съзнателно или несъзнателно по-големия глупак, много инвеститори са открили рисковете, присъщи на закупуването на волатилни активи, лишени от фундаментална подкрепа.

Много по-голяма област, в която теорията за по-големия глупак е в сила, е пазарът на облигации, на който както държавни, така и корпоративните заематели набират пари при отрицателни лихвени проценти. Някои инвеститори купуват такива дългове по регулаторни причини, а други - защото са толкова загрижени да бъдат защитени чрез безопасен актив, че са готови да се откажат от дохода и да понесат капиталова загуба. Но има още повече, които купуват заради допускането, че централните банки ще изиграят ролята на по-големия глупак чрез своите програми за покупка на активи, осигурявайки по този начин печеливш изход от дълбоко непривлекателната инвестиция.

Повече по темата четете в investor.bg

Последни новини
Още от Анализи