Студената война – това е очакване за гореща

Най-новото хиперзвуково оръжие разрушава доктрината, която предпазва от ядрен удар

Ракетен комплекс Искандер M на изложението Армия-2018 в Кубинка, Московска област, Русия. 21 август 2018. Photographer: Andrey Rudakov/Bloomberg. Ракетен комплекс Искандер M на изложението Армия-2018 в Кубинка, Московска област, Русия. 21 август 2018. Photographer: Andrey Rudakov/Bloomberg.

Понякога ни се струва, че надпреварата в ядреното въоръжаване е приключила. С края на Договора за забрана на ракетите с малък и среден обсег отново сме на изходни позиции, пише журналистът и историк Леонид Млечин в Новая газета.

За малко неща се говори с такъв възторг, както за хиперзвуковото оръжие, чиято скорост превишава 15 пъти тази на звука. Ракетите попадат в целта с ужасяваща точност и убиват, преди още да сте чули свистенето им. Разбираемо, такова оръжие искат и САЩ, и Русия, и Китай.

Хиперзвуковата ракета е като гигантски свредел, който пробива всякаква броня и унищожава всичко – руски междуконтинентални ракети, американски самолетоносачи или китайския генерален щаб – няма цел, която да се укрие.

Казано по друг начин, това е оръжие за първи удар и това е най-опасното в него. Тези ракети могат да създадат у някой впечатление, че е възможно още с първия залп да унищожи целия ядрен арсенал на противника, а това праща в небитието доктрината MAD (Mutual(ly) assured destruction – взаимно гарантирано унищожение). Тази доктрина беше основополагаща за следвоенния мир, доколкото ядрените свръхсили – по онова време СССР и САЩ, бяха възприели като сигурен факт, че всеки ядрен удар ще предизвика ответни ядрени нападения и това ще доведе до гарантирано унищожение на целия свят. Така държавите се отказаха от идеята за нанасяне на превантивен ракетно-ядрен удар и ядреното оръжие остана в стратегиите като „оръжието на възмездието и съдния ден“ - парадоксална гаранция за сдържаност на свърхсилите. Сега това е минало.

Още по темата

Освен необичайната и непредвидима траектория, хиперзвуковите ракети не дават и време за реакция заради скоростта си. Ако една междуконтинентална балистична ракета (МБР) би долетяла от САЩ до Русия или обратно за около половин час, то при хиперзвуковите това време е по-малко и от пет минути. Т.е. ако и когато разузнавателните спътници засекат пуск на ракети, времето за решение по командната верига става изключително малко, а това, както знаем, е предпоставка за най-тежки катастрофи.

Главният проблем – Китай

Докато ръцете на американците и руснаците бяха „вързани“ от Договора за ракетите с малък и среден обсег, то Китай развиваше точно тях, просто защото.... не е страна (и отказваше да се включи) по този договор. Сега, когато го напуснаха, американците имат намерение да разгърнат ракетен арсенал в Азия, за да не остане никакво съмнение за китайците, че и те са в сметките на Пентагона. Русия в американската доктрина се разглежда повече като регионална сила, която е опасна главно с непризнаването на стратегическата си слабост – като икономика, население и политическа нестабилност. За американците е кошмар руския ядрен арсенал да бъде овладян от малка групичка луди военни или още по-лошо – колеги на Путин от ФСБ, които да шантажират целия свят с него.

В Кремъл считат, че цялата доктрина на САЩ е насочена към това да предизвика разпад на Русия, подобно на СССР през 1991 г. и са решени да не допуснат това и с цената на ядрена война. Ако цитираме президента Путин - „А защо ни е свят, в който няма Русия?“, попита той при един от последните телемостове пред милионна аудитория.

Всичко това става по-опасно с наличие на хиперзвукови ракети – те наистина имат потенциал да превърнат всяка студена война в гореща.

 

 

Последни новини
Още от Анализи