TNBT

Бъдещето на автономните коли и камиони е несигурно

Основен фактор за това се оказват невнимателните пешеходци и колите с шофьори

Автономна кола в Ню Йорк. Снимка:Mark Kauzlarich/Bloomberg Автономна кола в Ню Йорк. Снимка:Mark Kauzlarich/Bloomberg

Преди около седмица безпилотен (или по-правилно безшофьорен) автобус блъсна и рани пешеходка във Виена, което принуди властите да спрат тестовете и с двата автобуса и да започнат разследване на случая.

Представете си Манхатън без хаотично пресичащи пешеходци, магистралите на Лос Анджелис без нарушения на скоростта или Москва без задушаващи задръствания, пише New York Times.

Ако автономните превозни средства са бъдещето, то техните разработчици трябва да помислят и за горните фактори, които ще спъват развитието им. В Ню Йорк важи неписано правило – пресичай когато и където искаш, само внимавай. Това е нещо, което отличава нюйоркчани от туристите, които търпеливо чакат на светофарите. Ако обаче пешеходците знаят, че никога няма да бъдат връхлетени от превозно средство (заради функциите за сигурност в автономните автомобили), то те могат и като цяло да слязат по платната за движение, което би блокирало трафика. Подобен маниер на движение е характерен за градове като Мумбай, Манила, Джакарта и други, където пешеходци, рикши, мотопеди и камиони споделят цялата улица, независимо от ширината и.

Автомобилната индустрия предлага като решение врати, които се намират в края на всяка улица и пресечка, докато тротоарите са оградени с перила. Тези врати се отварят периодично, за да пропуснат пешеходния поток – явно неособено оригинален вариант с физически бариери. Така улиците биха заприличали на някои станции на метрото в Лондон, където пероните са отделени от релсите с прегради.

„С автономните автомобили, техническата част е по-лесната. Обществената част обаче е по-голямо предизвикателство“ казва Марк Роузкайнд, шеф на Админстрацията за пътна безопасност при Барак Обама и в момента на подобна длъжност при разработчика на автономни возила Zoox.

Докато Манхатън в Ню Йорк (и други градове, в т.ч. и София, разбира се) представлява проблем с пешеходците, то магистралите в Калифорния повдигат друг – скоростта. Обичайно трафикът се движи със скорост между 15-20 км/ч повече от ограниченията, докато на Източният бряг шофьорите много повече се придържат към знаците. Решението може би е автомобили, които следват местните правила за всяко място, което включва силна доза изкуствен интелект и обмен на информация между колите и инфраструктурата.

„Автономните коли представлят най-важната социална трансформация за последните десетилетия (сравнимо с масовото навлизане на персоналните компютри и интернет в края на XX век) и ще трябва да се подготвим за нея“ казва още Роузкайнд.

Това, което може да се каже със сигурност е, че никое общество не е готово за тази промяна, а отражението върху различни култури (на много места шофирането е символ на мачизъм и независимост) тепърва ще се бъде обсъждано.

Автономните автомобили се делят на шест нива, от нула до пет. Ниво 5 са напълно автономни коли, които едва ли ще са готови в близките 10 или дори повече години, според Марк Роузкайнд. Те трябва да изминат милиарди километри, казва той.

Още по темата

Колите от ниво 4. които са напълно самоуправляващи се при определени условия ще излязат на пазара в следващите пет години, твърдят експерти. Това прави необходимо бързото формулиране на нови правила неотложно. Засега с това са заети различни организации, но липсва усилие на национално ниво.

„Вниманието на медиите е заето с разгласяване на различни случаи на инциденти, причинени или с участието на автономни автомобили, но ще е нужно хората да се информират и образоват за да бъдат убедени, че колите без шофьор ще спасяват хиляди животи ежегодно“ казва Роузкайнд.

Една от първите конфликтни точки ще е едновременното присъствие на автономни и обикновени автомобили по пътищата – как автономния автомобил да реагира на присветкане и бибиткане от други коли, или ситуация в която автономна и обикновена заедно приближават светофар, който светва жълто?

Колите могат да се програмират да поддържат максимум скорости в определени зони и улици, или да не напускат магистралите за да съкращават пътя през жилищни квартали, както често се случва днес. Могат дори да имат препрограмиран стил на каране – от „консервативен“ (известен в България като „пенсионерски“) до „агресивен“, според желанието на собственика и при спазване на общи скоростни ограничения. Но тогава какво биха правили две консервативни коли на нерегулирано кръстовище, коя първо би се „осмелила“ да пресече?

Като се има в предвид и живота на една средна кола (в България до 20 и повече години) ще минат десетилетия, докато целият автопарк бъде обновен. Дотогава, може би ще е наложително автономните коли да се движат в отделни ленти, което прави навлизането им икономически неоправдано на много места по света. Друг, по-евтин вариант е да те да се ползват с предимство, ако са ясно обозначени спрямо другите участници в движението.

Друга област, която трябва да се осмисли и проектира наново са паркингите – те няма да са толкова нужни, ако празните коли могат самостоятелно да се транспортират на по-отдалечени места. Какъвто и да е отговорът на всеки от повдигнатите по-горе въпроси, той трябва да дойде скоро – иначе ще е късно.

 

Последни новини
Още от Анализи