Пластмасата в океаните струва на световната икономика до 2,2 млрд. евро годишно

От Арктика, през необятните морските дебри до човешкото тяло. Пластмасата е навсякъде

Снимка: pixabay.com Снимка: pixabay.com

Когато кит бе заседнал на италианското крайбрежие, в стомаха му бяха открити торби за боклук, риболовни мрежи и опаковки на детергент. Дори баркодът на опаковката е все още разпознаваем, твърдят еколози. Като цяло женският кит е погълнал 22 килограма пластмаса, преди трупът да бъде изхвърлен на брега преди няколко дни.

Тези доклади показват как пластмасата застрашава живота в океаните. Всяка година между 4 и 13 млн. тона пластмаса попада в океаните, сочат оценки. Досега икономическите разходи са подценени, предупреждават изследователи .Това пише германската медия Der Spiegel.

Според техните изчисления всеки тон морска пластмаса причинява икономически щети между 2900 и 29 000 евро. Екстраполира се към световната икономика. Загубата за световната икономика би коствала до 2,2 млрд. евро годишно.

За своя анализ изследователите са оценили повече от 1100 източници на данни от различни публикации. Такива проучвания се считат за по-значими от индивидуалните проучвания, тъй като имат достъп до по-голяма база данни.

Въпреки това е трудно да се определят точно количествените разходи, възникващи от замърсяването чрез пластмаса. Това обяснява и силните колебания, които изследователите посочват в екстраполираните разходи. Ето защо настоящото изследване е само приближаване, основано на различни изчисления на модела.

Изследователите са наясно, че е необходим по-нататъшен анализ и че не трябва да се подценява стойността на разходите.

Те споменават още, че отнема десетилетия, ако не и векове, за да се разгради пластмасата в моретата. През това време боклукът може да се разпръсне на хиляди километри. Вече по океаните се носят пет огромни водовъртежа от боклук. Отпадъците образуват ново местообитание на бактериите и водораслите, което би могло да се разпространи по цял свят. Въздействието върху съществуващите екосистеми е трудно предвидимо.

Също така за риболовната промишленост пластмасата представляваше риск, който беше трудно да се изчисли. Риба и морски дарове представляват 1,5% от храната за 1,5 милиарда души по света. Предишни проучвания отбелязват, че например пластификаторите в пластмасите могат да повлияят на растежа на рибите и върху репродукцията им. Замърсяването е заплаха за рибните запаси, обобщават експертги, и по този начин за основната прехрана на много хора.

Учените отчитат възможните разходи за следните области:

*Унищожаване на защитени от световното наследство обекти

*Загуба за туризма

*Нарастващи разходи поради рискове за здравето

*Обществени щети

Икономическата продукция от морските екосистеми през 2011 г. възлиза на близо 44,3 трилиона евро. Поради замърсяването от пластмаса този дял е застрашен от спад с 1-5%. Това води до сума от около 2,2 млрд. евро годишно. Тъй като оттогава световното производство на пластмаси продължава да нараства, сегашните разходи могат да бъдат значително по-високи, подчертават изследователите.

Европейската комисия задава значително по-високи разходи. Затова до 2030 г. трябва да се избегне загубата на стойност 22 млрд. Евро чрез забраната на ЕС за някои продукти за еднократна употреба.

Рециклирането на тон пластмаса струва стотици долари в сравнение с хиляди долари, попадайки в морето. Ето защо изследователите предлагат данък върху пластмасата, който би бил сравним с цените в търговията с емисии.

Последни новини
Още от Анализи