Ще преосмисли ли Китай пътя си към Източна Европа

Усилията на Китай да навлезе в Източна Европа срещат препятствието на неосъществените обещания, съобщава Bloomberg. Страните от региона не са видели още обещаните средства, свързани с планираните инвестиции.

Т.нар. рамка 16+1 бе създадена от Китай за задълбочаване на присъствието си в Източна Европа. 16 страни от региона – 11 от ЕС – от Полша до Унгария, Естония, плюс 5 балкански страни, сред които и България, приеха форума в София през юли като възможност да привлекат китайски инвестиции в инфраструктура като пътища и жп линии, които да засилят икономиките им.

Много от тези страни обаче са разочаровани от липсата на инвестиции от Китай, съобщава Bloomberg като се позовава на неназовани лица, запознати с работата на форума. Членовете на групата са недоволни и от желанието на Пекин по-скоро да предоставя заеми, отколкото кеш и признават, че в рамките на ЕС има по-добри сделки, например през Европейската банка за възстановяване и развитие.

Някои от проектите, които се реализираха с китайска помощ привличат нежелано внимание. Растящите разходи за развитието на пътната мрежа в Черна гора накара Центъра за глобално развитие във Вашингтон да обяви, че страната среща „особен риск от задлъжняване”, а търгът за недовършената връзка между Будапеща и Белград предизвика разследване в ЕС.

„Някои страни се чувстват неудобно от цялата схема”, каза Ян Уайденфийлд, директор по европейските въпроси в института Mercator за китайски изследвания в Берлин

Условията към проектите се смятат от страните в 16+1 за подобни на тези, предлагани на африканските страни, което кара някои страни „да се чувстват дори обидени”, каза той. „Пакетът не е достатъчно привлекателен, както си мисли Китай”.

Търговските и инвестиционни връзки между Китай и ЦИЕ се подобриха в последното десетилетие, но ръстът „все още не е стигнал обявените нива и не отговаря на очакванията” на някои страни, отбелязва в доклад Erste Group през май. Китайският премиер Ли Къцян ще има възможност да обърне внимание на въпроса, когато се срещне с лидерите на ЕС в Брюксел в петък, по време на срещата на върха ЕС-Китай.

Проблемите около форума може да се приветстват както от Брюксел, така и от Германия и Франция, които бяха начело на опитите да се засегнат проверките на китайските инвестиции в критична инфраструктура и компании в общността. Германия е особено гласовита в критиките си на 16+1.

Германия подкрепя развитието на по-тесни икономически връзки на източноевропейските страни с Пекин, но не за сметка на пренебрегване на общата политика на ЕС към Китай, според висш официален представител в Берлин. Има косвен риск китайските инвестиции да изискват в отговор политически услуги, каза той.

Ли се очаква да се срещне в Брюксел с над 50 лидери, сред които германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и полския премиер Матеуш Моравецки, който е начело на най-голямата европейска страна в 16+1.

Но Моравецки не дойде тази година на срещата в София и изпрати вместо това своя заместник. Сред членовете на групата Полша е най-скептична към проекта, докато Унгария е най-ентусиазирана.

„Има смесени очаквания”, каза Пьотр Бурас, ръководител на варшавското бюро на Европейския съвет по външни отгошения. Полша искаше да има китайските преки инвестиции и участие в проекти на зелено, докато китайците са по-заинтересовани от обществени поръчки за инфраструктура, преференциални условия и покупка на високотехнологичин компании.

Той цитира и конфликт между някои източноевропейци, за които се смята, че са избрали Китай като стратегически партньор пред САЩ, Полша, каза Бурас.

Неефективността и непрестанната държавна намеса са сред другите оплаквания, изразени от членове на форума. Централната бюрокрация означава, че често е по-лесно да се работи директно с провинциалните власти в Китай, вместо с Пекин, каза представител на източноевропейско правителство.

„Не става дума за разделянето на Европа”, каза Уон Иуей, професор по международни въпроси в Университета Ренмин в Пекин. „Източно- и централноевропейските страни са второкласни граждани на Европа, дори и когато влязат в ЕС – и сега те продължават да гледат на изток”.

Уон, който е бивш китайски дипломат в Брюксел каза, че някои членове на групата са притеснени, че програмата Един поят, един път може да омаловажи инициативата, но че 16+1 остава обещаващ модел.