Идва ли краят на крайната бедност

Светът не е перфектен, както и хората в него, едва ли някой би оспорил това твърдение. Дали обаче не пропускаме положителни аспекти от развитието му, докато оставаме заети с ежедневните си проблеми?

Именно една такава световна положителна тенденция ни предлагат данни, анализирани от Vusial Capitalist.

Процентът на хората, които живеят в крайна бедност, се е понижил от 90 на сто в началото на 19 век до 10% през 2015. Само от 1990 насам броят на хората, които живеят в крайна бедност, намалява наполовина.

Източник: Visual Capitalist по данни на Световната банка

В абсолютна стойност като брой, най-висока е била крайната бедност през 1970. Тогава 2,2 млрд. души от световното население (3,7 млрд.) са живели с под $1,25 на ден. В наши дни само 700 млн. души от общо 7,3 млрд. живеят в крайна бедност.

И макар много страни да бележат прогрес в това отношение, историята на Китай може би буди най-сериозен интерес. През 1990 66% от китайското население, или 755,8 млн. души живеят в крайна бедност. През 2013 в Китай вече само 1,9% или 25,2 млн. души остават под този праг.

Между 1978 и 2010 средният темп на икономически ръст в Китай, която в момента е втората по големина световна икономика, достига 10%, като най-малко 800 млн. души успяват да изплуват над прага на бедността за периода, който се характеризира с постепенно налагане на пазарни политики.

Кои обаче са факторите, които стоят зад тази положителна тенденция?

На първо място стои икономическият растеж. Изчисленията сочат, че около две трети от понижението на крайната бедност се дължи именно на растежа на икономиката, като на всеки 1% икономически ръст бедността се понижава с 1,7%.

Между 1960 и 2000 развитите страни растат средно с 4,3%, а между 2000 и 2010 – с 6%. Този темп на икономически прираст помага за това много хора да успеят да прескочат прага на бедността.

Другият основен фактор, който стои зад тенденцията, е разпределението на богатството. Оценките сочат, че 1% ръст на БВП в страните, в които доходите са разпределени най-неравномерно, води до понижение на бедността с едва 0,6 на сто. В страните с най-равно разпределени доходи 1% икономически ръст се отразява в 4,3% понижение на бедността, пише Visual Capitalist.

Тук разбира се трябва да направим уговорката, че страните, в които доходите са разпределени по-неравномерно, традиционно са по-богати, като икономическият растеж в тях не може да доведе толкова бързо до пълно заличаване на бедността, докато страните с по-равномерно разпрелени доходи са по-бедни и икономическият растеж в тях има по-голямо значение за най-бедните. Освен това не трябва да забравяме да изследваме и връзката между разпределението на доходите и самия икономически растеж.

Ако тенденцията на понижение нивото на крайнобедните обаче продължи до 2030, може и наистина една от целите на ООН – изкореняването на крайната бедност – да бъде изпълнена.