Русия пропусна шанса си да стане като Америка

Какво пречи на Русия да се превърне в друга Америка – демократична нация и икономическа сила?

14:50 | 6 март 2016
Автор: Александра Попова
Кремъл и мавзолеят на Ленин. 8 юни 2015. Москва. Photographer: Andrey Rudakov/Bloomberg
Кремъл и мавзолеят на Ленин. 8 юни 2015. Москва. Photographer: Andrey Rudakov/Bloomberg

Много руснаци чувстват, че САЩ и страната им много си приличат. И двете са огромни и споделят усещане за приключенственост, придружено с беззаконност и насилие, както и в двете инфраструктурата е второстепенна, пише Bloomberg. И какво тогава пречи на Русия да се превърне в друга Америка – демократична нация и икономическа сила?

Русия получи шанса си в началото на 90-те, но до голяма степен го пропиля. Първото постсъветско десетилетие донесе почти неограничени свободи, но също и повсеместна корупция и икономически упадък. По време на второто свободите бяха подкопани и икономиката се подобри поради високите цени на суровините – един мираж, както се оказа към средата на третото. Да не би просто руснаците да не са способни да изградят този ти общество, гарантирало успеха на Америка?

През 1990, по време на последните дни на СССР Робърт Шилър от Йейл и руският икономист Максим Бойко, който по-късно ще заеме важни правителствени позиции и ще стане богат инвеститор, разпитаха московчани и нюйоркчани за техните мнения за свободните пазари. Избягваха да използват абстрактни понятия като „икономическа свобода” и „капитализъм”, като вместо това се концентрираха върху конкретни примери. Проучването показа значителни разминавания между американци и руснаци. В края на 2015 Шилър и Бойко повториха проучването. Разултатите, публикувани наскоро, показват, че руснаците не са всъщност по-малко пропазарно настроени от американците, но мненията им се разминават много сериозно по някои важни аспекти и това може да обясни защо Русия не е станала повече като САЩ.

Шилър и Бойко попитаха случайни минувачи в двата града дали е честно една фабрика, произвеждаща кухненски маси за по $1 000, която не смогва да задоволи всички поръчки, да повиши цените със $100 дори и ако няма промяна в разходите за производство. През 1990 66% от московчаните и 70% от нюйоркчаните заявиха, че не смятат това за честно. През 2015 68% от жителите на Москва и само 57% от тези на Ню Йорк поддържаха тази гледна точка. Друг въпрос, засягащ повишението на цената на цветята по време на почивните дни, когато има по-високо търсене също показа, че американците са станали по-либерални икономически през последния четвърт век, докато разбирането за честност на руснаците е останало почти непроменено спрямо 1990.

Икономистите след това попитаха дали правителството трябва да позволи на фабриката или цветарите да вдигнат цените в съотвествие на търсенето. През 1990 руснаците са били по-склонни от американците да одобрят държавно наложен таван и почти толкова склонни да да се съгласят с регулацията на цените на кухненските маси (43% в Ню Йорк и 41% в Москва). През 2015 на почти поливината московчани все още им харесваше идеята за ценовата регулация, но процентът нюйоркчани, които я подкрепят спадна (на 35% кйонкретно за кухненските маси).

В някои аспекти руснаците са започнали да одобряват пазарните механизми повече отколкото през 1990. Икономистите след това попитаха интервюираните дали биха се ядосали ако непознат, стоящ пред тях на опашката’ си продаде мястото на друг за $50. През 1990 69% от жителите на Москва и 44% от тези на Ню Йорк казаха да. През 2015 само 57% от московчаните (и все още 44% от нюйоркчаните) казаха, че биха ненавидили такава размяна. Това може би е естествена реакция на 25 години капитализъм.

Шилър и Бойко стигат доз аключението, че въпреки че начинът на мислене на руснаци и американци е различен е нямало нито тогава, нито сега причина да считаме руснаците за по-малко пазарно ориентирани хора.

Изглежда обаче, че икономистите подценяват данните в работата си. През 2015 добавиха въпроси за демократичните ценности, вдъхновени от проучване през 1992 от друга група академици, които също формулираха въпросите си на житейски ситуации. Те показаха по-вироко разминаване в гледните точки от икономическите въпроси.

През 1992 само 22% от московчаните, спрямо 29% от нюйоркчаните днес, смятаха, че „обществото не трябва да търпи хора, чиито политически възгледи са фундаментални различни от възгледите на мнозинството”. През 2015 37% от жителите на руската столица смятаха, че дисидентите не трябва да бъдат толерирани. Фрапиращите 76% от московчаните смятат,че „е по-добре да живеят в общество със стриктен ред, отколкото да позволяват на хората толкова много свобода, че да могат да навредят на общността”, спрямо 69% през 1992 и 36% от нюйоркчаните днес.

Шилър и Бойко преписват това отчаст на растящата роля на правителствената пропаганда в руското общество: „Западната демокрация е като цяло избобразена като дисфункционална, аморална и лицемерна, което е изкривила представата за концепцията ‘деморакция’ и може да е повлияла на основните схващания за нея”. Не е напълно ясно дали това е проблемът, особено тъй като ясното предпочитание за силна държава, която управлява в интерес на мнозинството, е придружено от схващане, непроменено от съветски времена, че такова правителство трябва да се меси в делата на свободния пазар.

В скорощен пост във Фейсбук Гари Каспаров, световен шампион по шах и знаменитост от 90-те в Русия писа, че му харесва „иронията американските поддръжници на Бърни Сандърс да поучават мене, бивш съветски гражданин, за славата на социализма и за това какво всъщност значи.” „Да говориш за социализма е огромен лукс, платен с успехите на капитализма”, продължи икономическия либертарианец. „Подоходното неравенство е огромен проблем, абсолютно. Но идеята, че решението е повече правителство, повече регулации, повече дълг и по-малко рискуване е опасно абсурдна”.

Нищо чудно, че Каспаров сега живее на Запад, бидейки политически нежелан в Русия.

Руският външен министър Сергей Лавров скоро публикува дълга статия, където заявява, че руската цивилизация е фундаментално различна от западната и , че Съветският съюз беше построен върху изконни руски ценности като колективизма. Това цивилизационно влияние, продължава Лавров, изигра огромна роля във формирането на западните социални държави.

Правителствата на европейските държави въведоха безпрецедентни мерки за социално подпомагане под влиянието на съветския пример и в опит да дръпнат изтривалката изпод краката на левите политически сили.

Без значение дали Лавров е прав, това влияние никога не е било силно в САЩ, дори и по времето на кампанията на Сандърс. Проучванията на Шилър и Бойко показват, ако не друго, че американците, дори в политически либералния Ню Йорк в последно време стават повече про-пазарни.

Руската устойчива вяра в патерналистичната държава, която продължава да се изразява като пазителка на традиционния колективизъм, е главното препятствие по пътя на Русия да стане толкова динамична и силна като Америка. Има обаче едно друго привидно нищожно различие, която показва проучването на Шилър и Бойко, кяото може да е точно толкова важна.

Икономистите попитаха гражданите кое биха предпочели – да изкарват много пари без да постигат особена слава или да спечелят някакво нематериално отличие: олимпийски медал или уваженето на колегите. И през 1990 и през 2015 не бяха заинтересовани в славата без богатството – само 35% и 33% съответно избраха втората опция, спрямо почти половината от нюйоркчаните.

На повърхността това означава, че руснаците са по-материалистични и по-бизнес ориентирани. По-вероятно е, обаче, че просто биха искали повече пари отколкото уважение и възхищение. В разултат са по-малко склонни да се бунтуват, поемат рискове и да избрат пътя с най-голямо съпротивление. Тази грешка в характера е по-опасна и депресираща от етатизма.

От Леонид Бершидски