Защо паричната политика е неефективна

Коментар на Гари Кон, президент и главен оперативен директор на Goldman Sachs

14:00 | 26 февруари 2016
Обновен: 14:01 | 26 февруари 2016
Харухико Курода, гуверньор на Японската централна банка. Снимка: Akio Kon/Bloomberg
Харухико Курода, гуверньор на Японската централна банка. Снимка: Akio Kon/Bloomberg

Гари Кон, президент и главен оперативен директор на инвестиционната банка Goldman Sachs, коментира пред Bloomberg икономическата ситуация в САЩ и как трябва да се подходи към паричната политика в световен мащаб.

Да поговорим за САЩ. Има тенденция да се губим в данните. Има толкова много индикатори за американската икономика. Сърцето на бизнеса ви е там, много от клиентите ви са там. Какво е усещането ви? Връщаме ли се на нивата от преди кризата?

Първо, ние сме глобален бизнес. Половината от него е в САЩ, а другата половина е глобален. САЩ все още е много важен за нас. В момента ситуацията там е любопитна и объркваща, защото много индикатори започват да сочат към по-негативно развитие на нещата. Говори се и за рецесия в САЩ.

След това негативни лихви.

Негативни лихви, забавяща се икономика. Всички тези въпроси, пред които е изправена останалата част от света в момента. Според мен ситуацията в САЩ е по-добра, отколкото хората може би усещат. Американският потребител все още е много силен, а фактът, че имаме този невероятен спад в цената на петрола от $140 do $30 за барел, което се отразява пряко на бензиностанциите в САЩ. Потребителите в САЩ усещат тази разлика в разполагаемия си доход. Потребителите в САЩ са добри в харченето на разполагаемия си доход. Ако следите данните за продажбите, не задължително данните за продажбите на всекидневни стоки, а за продажбите на дълготрайни стоки, ще видите, че потребителите харчат пари избирателно, което е достатъчно, за да поддържа икономиката жива. Не очаквам невероятен растеж, но не очаквам и рецесия. Очаквам растежът да достигне границата от 1,5% до 2%. Голяма част от растежа зависи от стойността на долара. В момента САЩ е една от малкото страни, която иска да има сравнително силна валута. Ако доларът продължи да поскъпва, мисля, че това ще понижи растежа по-близо до долната граница, докато ако остане на същото ниво, можем да изненадаме с по-висок растеж.

През миналата година доларът продължи да поскъпва, а през тази загуби малко от стойността си. Устойчиво ли е нивото му сега?

Всичко зависи от паричната политика. Много неща се случват в този аспект. Мисля, че по отношение на срещата на Г20 в Шанхай, ако аз бях член на Г20, щях да говоря за повече координация на глобалната парична политика. Имаме глобален проблем с растежа, който не може да бъде преборен с парична политика на местно ниво. Трябва да говорим за паричната политика в по-глобален аспект от когато и да било.

Работи ли все още паричната политика? Всички централните банки полагат максимални усилия, може би с изключение на Фед. Например BoJ и ЕЦБ. Няма да навлизаме в детайли, но от 6-7 години лихвите са на тези нива. Какво постигнахме?

Това е, което и аз казвам. От 6-7 години и дори по-дълго в Япония, лихвите бяха сравнително ниски и близки до нулата. За сметка на това растежът беше много нисък, а инфлацията почти липсваше. Това ни води към въпроса колко ефективна беше тази парична политика. И ако тя е била по-ефективна в началото, то е защото страните се опитваха да използват по-ниските лихви, за да понижат стойността на валутите си и да се опитат да постигнат растеж за сметка на друга икономика. След това обаче всяка друга централна банка също понижи своята лихва, за да не позволи на своята икономика да се превърне в жертва за растежа на някой друг.

Разбира се, няма да го кажат публично.

Не, няма. Но през последните 5 до 7 години на практика се случи това. Имахме ниски лихви навсякъде и не постигнахме по-висок растеж и инфлация. Сега си казваме: „Политиките ни не работят, защо ги използваме?“ Мисля, че е сравнително просто. Ако се замислите какво се случи всъщност през последните няколко десетилетия, нивото на прозрачност и достъпност на пазарите е изключително – почти всеки инвеститор в света може да следи в реално време на мобилно устройство цената на всеки актив по света и да търгува в реално време с тези активи. Степента, до която една валута е по-скъпа спрямо друга, или една лихва е по-висока спрямо друга, може да бъде заличена чрез арбитраж. Пазарът стана толкова ефективен, че малките разлики по света се заличават чрез арбитраж, което прави местните парични политики по неефективни и затова имаме нужда от глобален подход към паричната политика.