Каква оценка можем да дадем на Абеномиката

Коментар на Мартин Шулц, старши икономист в Fujitsu Research Institute

11:33 | 26 февруари 2016
Обновен: 11:34 | 26 февруари 2016
Шиндзо Абе, премиер на Япония. Снимка: Chris Goodney/Bloomberg
Шиндзо Абе, премиер на Япония. Снимка: Chris Goodney/Bloomberg

Базисната инфлация в Япония остана на ниво от 0% на годишна база през януари. Мартин Шулц, старши икономист в Fujitsu Research Institute коментира данните и перспективите пред японската икономика.

Има ли начин гледайки данните за базисната инфлация в Япония да направим оценка дали Абеномиката работи, или е провал? Твърде рано ли е още да се каже?

Няма особена връзка с Абеномиката поради няколко причини. Разходите на корпорациите са по-ниски най-вече заради цената на енергийните ресурси, а сега и йената е по-силна, което означава, че вносът за компаниите е по-евтин. Това не са изцяло лоши новини, като цяло цените на услугите в корпоративния сектор са малко или много непроменени и имайки предвид по-ниските разходи на компаниите, това е добре за тяхната рентабилност. Домакинствата имат по-малко разходи за бензин, но не харчат парите, които им остават, защото са притесни за перспективите пред бъдещето. Тук вече стигаме до Абеномиката и влиянието ѝ в дългосрочен план.

Добре, значи в дългосрочен план. Наближава пролетта и е време за повишения, ще ги получат ли работниците в Япония?

Именно, тук се връщаме към Абеномиката в дългосрочен план, корпорациите също не харчат. Цялостната тенденция, също и по отношение на производството, е че компаниите остават сравнително оптимистично настроени, но не очакват възходящ тренд през годината. Това се дължи на износа и по-бавния ръст в Азия, както и от вътрешната икономика, която е стабилна, но заради силната йена перспективите пред корпорациите са смесени. Те не инвестират силно, така че малко или много наблюдаваме застой. Не увеличават много заплатите и не смятаме, че ще има сериозна тенденция на ръст в инфлацията през годината.

Данните за базисната инфлация през януари отговарят на очакванията, но каква е тенденцията за февруари и след това?

Излязоха и данните за индекса на потребителските цени в Токио за февруари, това е от полза, защото очаквахме те да отбележат известен спад, а вместо това остават на същото ниво. За момента изглежда, че действията на Японската централна банка поне играят ролята на буфер спрямо цялостния тренд. Бих подходил оптимистично, особено по отношение на растежа, който ще тласка цените нагоре през годината. В края на 2015 имахме много слабо  тримесечие, сега обаче растежът в реалната икономика изглежда се възвръща.

Облекчение ли е това за BoJ и Курода?

Определено. Експериментът с негативните лихви криеше известни опасности и в началото започна трудно. Това да кажеш на банките, че няма да спечелят много пари до края на годината заради негативните лихви във време, когато в Европа се завръщат притеснеията за финансова криза, имаше голямо влияние върху Япония. Като цяло това ще е много силен инструмент, който да се противопостави на поскъпването на йената, което може да се очаква имайки предвид трудната среда в Азия. Ако йената не поскъпне прекалено много тази година, мисля, че вътрешното потребление ще се представи доста добре.

Каква е оценката Ви за Абеномиката? Ефективна ли е в момента и какво още трябва да се направи?

Абеномиката разчита силно на паричната политика и печатането на пари. Затова дойдоха призивите към правителството да направи повече реформи. Не само преговорите за TPP, които може да са важен фактор в дългосрочен план, а и продължаването с реформите на вътрешната сцена. Вероятно не трябва да се харчат толкова пари само за генериране на потребление, а трябва да се направят ефективни реформи, които да задвижат градовете и да доведат до ръст на инвестициите. Това ще е от голяма полза и ще намали напрежението върху правителството.

Ще продължи ли подкрепата за Абе от страна на електората? Наближават избори, както може да очакваме в тази среда?

Вероятно ще станем свидетели на още един допълнителен бюджет. Правителството има най-ниските разходи при генерирането на бюджетен дефицит в историята. Вероятно преди изборите ще похарчи известни суми, насочени към електората, което може да стимулира потреблението, но не и да помогне на икономиката в дългосрочен план. Натискът върху правителството е насочен към по-ефективни фискални политики, разходи и това ще е много важно през следващата година.