Глобалните последици от забавянето на производството в Китай

Коментар на Тим Кондън, директор изследвания в ING Азия за последиците от глобалното забавяне в Китай. Интервю за Ришаат Саламат от студиото на Bloomberg в Хонконг на 2 февруари 2016.

Музиката се смени толкова много, че питаме вече колко са зле нещата, особено в Китай?

Да, несигурността в китайския производствен сектор поведе и суровините, дава и цялостния тон на музиката, както казвате.

Важно е да правим разлика между това, което става в производствения сектор в Китай, която е паднала в глобална производствена рецесия, и това, което става в услугите, които се отблъснаха от дъното и се стабилизираха във втората половина на 2015.

Имаме икономика на две скорости.

Историята, която чуваме за кината на IMAX говори точно за това.

Икономиката на услугите се справя по-добре.

В производствения сектор обаче става нещо, което е заразно за останалата част от света.

Видяхме как през нощта Нигерия се обърна към Световната банка и Банката за африканско развитие е спешна помощ, по-точно евтина помощ.

Усеща се във всяка икономика, произвеждаща суровини с дефицит по текуща сметка.

Несигурността в Китай хвърля сянка над серия от кризи, свързани с баланса на плащанията през целия комплекс на суровините. Това се отнася поне за икономиките с дефицит по текуща сметка, както казах.

Ами страните, които не произвеждат суровини - би трябвало да е много добре за тах.

Така си мислехме преди една година. Ако помните, чакахме голям подем от ниските цени на горивата за потребителите в тази част на света. Азиатските икономики като цяло внасят доста петрол. Това просто не се случи.

Потребителският шок от страните-износителки и производителки на петрол се оказа по-сериозен.

Това предизвика глобалния производствен шок.

Започна да се превръща в негативна обратна връзка през 2015, когато се усилиха тревогите за Китай.

Това беше свързано със срива на фондовия пазар в средата на годината.

Сега се изискват твърди уверения, че китайското производство се е стабилизирало, преди да излезем от засилващата се криза и заплахи за развиващите се пазари.

Пак споменавате Китай. Смятате ли, че властите там са направили достатъчно, за да съживят икономиката? Може би не искат да съживяват производството. Мисля, че повече искат икономика, базирана на потреблението.

Сигурно вчера са видели данните за PMI, които не бяха точно панически, но все пак доста близо до паниката. Производственият сектор бе силно ударен от това, което става в глобалната икономика.

Те се борят и със силния спад на пазара на имоти. Опитват се да спрат спада в имотите. Видяхме мерките, които обявиха на конференцията през декември, целящи да поемат част от излишното предлагане на имоти. Те работят по въпроса.

Сигурно вчера са били успокоени от доказателствата, че икономиката на услугите се справя добре.

Няма основание за паника от гледна точка на китайската политика. Виждаме, че се правят фискални стимули, валутни стимули. Имат доста възможности за маневриране. Могат да пуснат още стимули и вярвам, че ще ги видим тази година.

Но няма да помогне за дълговата ситуация, нали? Те са силно задлъжнели и нямат намерение да оправят нещата, когато има време.

Така е, това е природата на този вид кризи. В краткосрочен план увеличават дълга и добрата новина е, че публичният сектор в Китай е леко задлъжнял. Около 50% от БВП общо - местен и централен дълг.

Имат възможност за още малко и сигурно ще го използват, защото цената на бездействието е забавен ръст, а знаем, че за Китай това не е решение.