BoJ мобилизира резервите в кеш: Нюман

Фред Нюман, директор азиатски икономически изследвания в HSBC

16:46 | 29 януари 2016
Автор: Иван Николов
Фред Нюман, директор азиатски икономически изследвания в HSBC. Снимка: Bloomberg
Фред Нюман, директор азиатски икономически изследвания в HSBC. Снимка: Bloomberg

Фред Нюман, директор азиатски икономически изследвания в HSBC коментира решенията на BoJ в интервю за Ришаад Саламат от Bloomberg на 29 януари 2016.

 

Много заглавия, много неща трябва да преровим тук. Има рискове за спад на икономиката. Отрицателната лихва е големият шок. Защо го направиха? Дали защото, и само подхвърлям идея, корпоративна Япония седи върху страшно много пари и вероятно, целта е да я принудят да похарчи част от това.

Точно така. Това е в опит да се мобилизират резервите от пари в брой, които бездействат в икономиката.

Това може да са банкови резерви, които стоят в централната банка, или може да са парични резерви на компаниите.

Изненадващото нещо беше, че те направиха това, защото има риск да прехвърлят по-ниските отрицателни лихвени проценти към спестителите в даден момент. Не забравяйте, Япония има застаряваща икономика, има възрастни спестители, които...

 

...но може би идеята е те да започнат харчат?

Именно. Да, но все пак има и спестители и не искате да им навредите. Така че това е изненадващо.

А другото изненадващо нещо бе, че Японската централна банка среща съпротива при изкупуването на облигации, и ако свалите депозитните лихви, за BpJ става още по-трудно да изтръгне тези облигации от банките, които ги държат, като вместо да държи тези облигации, следва да ги продаде.

Така всъщност количественото улеснение може да се затрудни. Така че, предприемането на този ход е наистина изненадващо, дори и по оперативни причини, защото съществуват рискове за количественото улеснение по-нататък.

 

Във връзка с това, което казахте. Преди 20 минути си говорихме за огнева мощ – останал е само един куршум. Може би това е част от арсенала, която не очаквахме?

Определено, не го очаквахме, защото много малко хора очакваха отрицателни лихви. Европейците си поиграха с тази стратегия. Тя не беше напълно успешна и в Европа...

 

...беше в Швеция през 90-те...

...беше, а също може би и за акциите и облигациите за целите на манипулирането на валутите.

Но действително да мобилизира инвестиционните фондове да си кажат, че предпочитат да инвестират парите си, а не да ги похарчат, трябва да видим дали това ще проработи наистина. И все още проучваме, за да видим какви са ефектите от това. Той предприема много смела стъпка в Япония, като преминава към отрицателни лихвени проценти.

 

Но нека да поговорим за спестителите. Населението застарява. Те са свикнали по традиция да спестяват. А сега къде ще си вложат парите? Можем ли да видим някакво изтичане на пазари, що се отнася до други пазари, когато те се опитат да запазят богатството си и може би те не искат да влагат в акции.

Една от идеите тук, предполага се, че е да се накарат спестителите или да купят чуждестранни активи и вече виждаме японската йена да реагира доста рязко, или да се купуват ценни книжа, защото при акциите все пак получавате някаква доходност, когато годината е положителна.

Затова накарайте ги да купуват рискови активи – това е идеята тук. А може би и дори да харчат повече пари, защото защо да пестите, ако ще ви таксуват банковата сметка всеки месец.

Ето какво стои зад това, но и това може да се провали. Не забравяйте, че когато имате възрастно население, което живее от спестяване – те могат да станат още по-внимателни, ако знаят, че спестяванията им спадат още по-бързо. Не съм сигурен, че това наистина е златният ключ, който да отключи всички тези спестявания и да ги вкара в икономиката.

 

Това е толкова консервативна институция, японската централна банка. Наистина е странно. Всичко дойде изневиделица. Това прави на пух и прах идеята, че това е едно прашно място оплетено с паяжини, нали?

Така е. А Курода Сан идва с нова метла, която вече доста пъти изненада пазарите. Октомври миналата година имахте една изненада, а сега – отрицателните лихвени проценти – никой не очакваше това. Той харесва да изненадва пазарите. А това си е заявление, а реакцията от пазарите, която се получи беше сериозна, но дали ще бъде доведено до край? Това е големият въпрос?

 

Устойчиво ли е това?

Това предстои да се види. Вкарването на лихвените проценти в отрицателната територия си има цена. Не е ясно дали това наистина ще съживи растежа.

Временно, то засяга обменния курс и цените на активите. Но това ще доведе ли наистина до растеж? Мисля, че ще трябва наистина да видим много повече от това.

 

Но за Япония, ако искаш да имаш сериозен ефект върху обменния курс, това означава, че наистина ще подпомогнеш за съживяването на икономиката, защото всички износители изведнъж получават допълнителен стимул да работят извън Япония.

Да, но не забравяйте, че в свят, където има много слабо търсене, спадането на обменния ви курс вече не повишава сериозно износа. Проблемът в света е, че липсва търсене.

И не можем да спечелим, ако всички намаляваме непрекъснато обменните курсове. Затова мисля, че печалбата на този фронт е ограничена.

Да, това малко помага на цифрата за инфлацията, защото вносът става малко по-скъп, но износителите няма да реализират огромни ползи, само защото йената се е покачила с няколко процента.

 

Но това помага и на вноса с инфлацията поне.

Да, така е. Но това също отлага и постигането на целта за инфлацията. И това вероятно се дължи да признаването на неизбежното.

Мисля, че много малко хора, а сигурно още по-малко в самата централна банка, смятат, че тя ще достигне целта за инфлацията тази година.

 

А според някои хора, границата е тънка. Те могат да разчетат това като паническо действие?

Наистина е малко тревожно. Защо да вадят големите оръдия сега, ако икономиката, както ни убеждават, се движи толкова добре и ще достигне 2% инфлация?

Така че това донякъде е признание, че текущата стратегия не работи толкова добре.

Винаги са твърдели, че ще направят още, ако стане напечено, но това повдига въпроса дали са наясно с допълнителното забавяне в търсенето, като цифрите дълго време бяха без сериозна промяна. Какво, всъщност, виждат те, което ние не виждаме?