Могат ли банките да понесат волатилността на пазара?

Андрю Шийтс от Morgan Stanley за изхода от нелеката пазарна ситуация

17:04 | 28 януари 2016
Автор: Валери Ценков
Могат ли банките да понесат волатилността на пазара?

Активите с фиксирана доходност вървят нагоре. Именно в тези поделения Deutsche Bank е най-силна. След това, което видяхме при германската банка, какви са очакванията ви, ще се повиши ли волатилността, ще става ли по трудно от тук нататък? Каква е прогнозата за 2016 – 2017? Как ще изглеждат основните въпроси, върху които се фокусираме? Ще видим ли още събития като тези от началото на тази година?

Мисля, че ще продължим да сме свидетели на волатилност, но ще е интересно, че все повече от тази волатилност ще се проявява чрез валутните пазари и при спекулациите за лихвените проценти. Проблем ще бъде ако изявленията на Фед и ЕЦБ звучат гълъбово настроени и това поставя граница на доходностите поне през следващите 6 месеца.

В същото време, историите, които се разнасят по макропазарите като силата на долара, прогнозите за юана, какво ще направи Драги с еврото говорят, че все още има някои доста значими ходове във валутните пазари през следващите 6-12 месеца.

Ако погледнем към кредитите, има оценки, които показват, че някои сектори от пазара са се върнали на средни нива от периода на рецесията през 2001-2002. Така че, нещата не са едностранни.

 

Нека малко опростим нещата. City Bank казва, че очаква разходите по реструктурирането да заличат приходите на най-големите европейски инвестиционни банки. Реструктурирането е трудно в толкова трудна за приходите среда. Говорихме за положителните прогнози за американските банки, но ме притеснява орязването на разходите при петте-шестте водещи банки, чиито разходи са на нивата от 2008. Възможно ли е разходите да се орежат още или вече сме достигнали точката на пречупване?

Определено моментът е критичен за банковия сектор. Способността им да разширяват операциите си като орязват разходите и занижават резервите си започва да се изчерпва. Въпросът при банките е дали могат да оптимизират капиталовия си профил. При много от тях ключовият въпрос не е дали могат да увеличат приходите си, а дали могат да осигурят по-висока възвращаемост на акциите, която ще оправдае по-високата счетоводна оценка.

Това е една индустрия, която търгува с голямо намаление спрямо реалните или счетоводни оценки. И важното е дали те могат да оптимизират капиталите си, което може да е много по-вероятен изход, отколкото агресивното повишаване на приходите.

 

В този дух, Deutsche Bank търгува на 0.5% над счетоводната стойност. Опитваш се да реструктурираш една банка, опитваш се да снижиш разходите, може би малко изоставаш. Колко трудно е приходите ти да останат стабилни, да запазиш доходността при този пазар и такава работна среда? Това са въпросите, пред които е изправена управата на Deutsche Bank – какво да се съкрати, какво да се запази, какво ще донесе приходи.

Мисля, че сте напълно прав. Наистина е трудно.

Смятам, че проблемът пред който е изправена индустрията, както и някои други индустрии е наличието на свръхкапацитет. Свръхкапацитетът сваля маржовете и доходността. Редица банки очакват другите банки да се оттеглят, за да се подобрят маржовете и доходността. За съжаление, това оттегляне става по-бавно от очакваното, съответно и подобряването на средата е забавено.

Така че, безспорно това е предизвикателство, като се имат предвид и публичните изявления. Мнозина се оттеглят от този пазар и средата постепенно ще се подобри, но определено това се случва по-бавно отколкото ни се иска.