Липсата на инфлация може да промени плановете на Фед

Още докато Федералният резерв на САЩ вдигаше краткосрочните лихвени проценти миналия месец, някои централни банкери изразиха опасения за затягането на политиката при липса на инфлация, коментира Financial Times.

Оттогава насам сигналът за тревога ехти още по-силно, след като показателите за очакваната инфлация потънаха в допълнение към новия спад на цената на петрола и острата волатилност на глобалните фондови и облигационни пазари.

Миналата седмица Джеймс Булард, гуверньор на Фед в Сейнт Луис, заяви, че понижаващите се инфлационни очаквания „причиняват тревога“, а Чарлс Еванс от Фед в Чикаго каза, че ситуацията е „тревожна“, предава Investor.bg.

Проблемът е, че никак не е ясно колко тежест трябва да отдава Фед на тези спадове на инфлационните очаквания. Измерването на инфлационните очаквания е предизвикателно начинание. Много централни банкери и пазарни практици се питат дали финансовите инструменти, използвани от песимистите, са полезен показател за перспективите пред цените.

„Това очевидно е нещо, което вероятно ги тревожи“, казва Торстен Слок, главен международен икономист в Deutsche Bank. „Тези финансови инструменти имат сравнително ограничена прогностична способност, когато става въпрос за реалната инфлация“.

Движението на цените на пазара през последните е шокиращо. 10-годишният изравняващ темп – произлизащ от сравняването на доходността на конвенционалния и свързания с инфлацията американски държавен дълг, се понижи само до 1,39% в петък, съвсем малко над 6-годишния минимум от 1,38%, който достигна през септември.

Петгодишният изравняващ темп е на ниво от само 1,1%%, а двугодишният – 0,45%. Т.нар. петгодишен изравняващ темп за пет години напред – популярен показател заради дългосрочния си характер, измерващ ценообразуването на пазара в рамките на пет години, като този период започва след пет години, се е понижил до 1,95%, което е близо до рекордните 1,92%, достигнати миналата година. Средната дългосрочна стойност е 2,84%.

Някои анализатори твърдят, че Фед неизбежно ще трябва да отчете тези ценови колебания. Доверието към Фед зависи от способността му да насочи инфлацията до целевата 2%. Ако очакванията на финансовите играчи и обществото са много по-ниски от ръста на цените, това доверие може да бъде засегнато, тъй като перспективите за ниска инфлация става самоизпълняващо се пророчество.

Джон Брейди, управляващ директор в брокерската къща RJ O’Brien, очаква движението надолу на петгодишния изравняващ темп за пет години напред да помогне на Фед да се предпази от твърде агресивно повишаване на лихвените проценти.

Макар че Фед сигнализира, че инвеститорите трябва да очакват четири повишения на лихвените проценти тази година, трейдърите не очакват нов ход преди втората половина на годината на фона на сътресенията на глобалните пазари и опасенията около икономическата стабилност на Китай. Приглушените инфлационни перспективи изглежда само засилват намерението за постепенно повишаване.

Проучване на самия Фед твърди, че тълкуването на пазарните движения трябва да се осъществява с повишено внимание. Според доклад от миналата седмица от Фед в Атланта въпреки обезпокоителните сигнали дългосрочните очаквания остават „стабилни и интегрирани“ в съответствие с моделите му.

Отделен доклад на Фед в Сан Франциско през септември предполага, че заради характерните фактори, които влияят на цените, финансовите пазари осигуряват „малко допълнителна полезна информация за инфлацията за в бъдеще“. Според доклада пазарно базираните инфлационни очаквания са по-малко точни, предвиждайки реалната инфлация, в сравнение с проучванията на професионалните агенции.

Колебанията при промените на финансовите инструменти отразяват редица фактори отвъд инфлационните перспективи на инвеститорите, включително рискова премия за компенсация на инвеститорите в следствие на инфлационна несигурност, промени в ликвидността и човешките емоции, които променят цените по ефимерни, трудни за определяне причини.

Конкретна причина за липсата на натиск върху петгодишния изравняващ темп за пет години напред е, че той е тясно свързан с движението на цената на петрола – нещо, което изглежда странно предвид идеяа, че движението на цената на петрола би трябвало да се отразява само на краткосрочното тълкуване на инфлацията.

Ейнджъл Убиде, старши научен сътрудник в Peterson Institute for International Economics, твърди, че централните банкери на Фед трябва да изчакат цената на петрола да се успокои преди да се опитват да извеждат заключения за инфлационните очаквания.

Някои представители, включително Бил Дъдли, гуверньорът на Фед в Ню Йорк, отдава тежест на базираните на проучвания инфлационни очаквания, предвид факта, че те са по-малко повлияни от финансовите потоци и отразяват реалните инфлационни очаквания на отделните лица.

Проучване сред потребителите на University of Michigan изследва на какво ниво ще бъде инфлацията през следващите 5 до 10 години. Това проучване наскоро също показа тревожни рекордно ниски нива.

Тези показатели също имат своите недостатъци и подобно на базираните на пазара инфлационни очаквания са до голяма степен повлияни от краткосрочните движения на цените на петрола.

Въпреки това обаче Брейди твърди, че Фед не може да пренебрегне низходящата посока на редица показатели. „Това ще накара някои ястреби да замълчат. Низходящият риск от твърде скорошното затягане е много по-голям от риска от по-бавно придвижване“, казва той.