2015 през призмата на българската енергетика

2015 скоро ще бъде история. Investor.bg представя най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца.

Сектор "Енергетика" изпраща 2015 с редица значителни промени, но дали те ще доведат до очакваната реформа е трудно да се прецени. Направените пет сериозни изменения само в Закона за енергетиката, и то само в рамките на седем месеца, подсказват донякъде за липсата на яснота какво точно е необходимо да се направи и за реформа "на парче".

Началото на проверки за нарушения в сектора бяха шумно огласени, но резултатите от тях така и не станаха ясни.

Със законодателните промени бяха въведени нови правила за изкупуване на електроенергията от комбинирано производство - вече само високоефективните предприятия могат да се радват на преференциални условия и цени.

Въпреки всички уверения обаче не са приети промени в наредби и нормативни актове и така производителите на електроенергия нямат сертификати доколко продукцията им е плод на високоефективно производство. Така няма как да не се появят съмненията наистина ли са ограничени всички неефективни когенерации.

Със законоконателните промени бяха орязани и възможностите за преференции във ВЕИ сектора, но едно изключение за централите на биомаса, което се промъкна с редакционна промяна при разглеждането на закона в пленарната зала, веднага хвърли съмнения в искреността на намеренията.

И понеже всички се клатим в една лодка - и Националната електрическа компания (НЕК) с огромните си задължения, и производителите, и търговците, и потребителите, управляващите предложиха създаването на нов фонд  - Сигурност на електроенергийната система, в който 5% от приходите си трябва да внасят всички производители и търговци на електроенергия.

Този фонд беше създаден с последните промени в Закона на енергетиката в края на юли. Едва в края на ноември обаче бяха избрани членовете му. Все още няма правила как ще функционира новата структура, нито как да се разпределят средствата в него. Така в него има събрани едни 70 млн. лева, но няма как те да бъдат прехвърлени към НЕК, каквато е целта, и така да постъпи свеж ресурс в системата.

Всичко това създава впечатлението, че и през 2015 електроенергетиката отново беше поставена в процес на оцеляване. А трупащите се нерешени проблеми имат навика да изскочат когато и където най-малко ги очакваме и да създадат истински хаос в един от важните сектори за икономиката.  

Несигурността пък поражда все по-дълбока липса на доверие както от страна на бизнеса, така и на бита, че предприетите мерки са стъпки в правилната посока.

Ето защо не е чудно, че работодателските организации се опитаха да изземат функциите на енергийния регулатор и започнаха да изчисляват резервите в системата и как ефективното управление би довело не само до задържане на цената на тока, но дори и до нейното намаляване.

Една от мишените им се оказаха т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - AES Гълъбово и КонтурГлобал, и техните дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията. Те първо препоръчаха договорите да бъдат прекратени, а инвестициите - изкупени. После пък алармираха, че договорките с инвеститорите вероятно са недопустима държавна помощ.

Че условията по двата договора могат да представляват незаконна държавна подкрепа по смисъла на европейското право, сигнализира енергийният регулатор още миналото лято. До края и на тази година Европейската комисия, която е единственият орган, който може да се произнесе по казуса, обаче още не е дала становище по питането.

От думите на енергийния министър Теменужка Петкова пред парламента и в отговор на въпрос на депутата Искрен Веселинов, пък стана ясно, че България е имала задължението да уведоми Брюксел за договори, представляващи възможна незаконна държавна помощ още през 2007 г. (по силата на чл. 58, § 3 от Договора за функциониране на ЕС) , но не го е направила...

Още тъпчат на едно място и договорките за намаляването на цената за разполагаемост на двете централи, като Българският енергиен холдинг всячески се опитва да си набави средствата, необходими да се разплати с инвеститорите. Финансовите институции, към които се обърна холдингът, отказват да дадат пари без държавни гаранции. Всъщност това е най-ясната подсказка какво се случва с един от важните сектори за икономиката ни.

В края на годината пък всички погледи и надежди за коригиране в енергетиката са насочени към пазара и мощните му правила, които не би трябвало да се влияят от политическата воля и лобистки интереси.

Операция "Либерализация"

Пълното отваряне на електроенергийния пазар ще стане факт от 1 януари 2016. Едно от най-важните условия за това е функционираща енергийна борса, която, поне тестово, работи без проблеми.

Броени дни до ключовата за сектора дата обаче няма голяма яснота за основни технически параметри на либерализирания пазар, като например как ще бъдат компенсирани дългосрочните преференциални договори, нито какви мерки (и кой ще ги изработи) ще бъдат предприети в защита на уязвимите потребители в страната.

Не са уточнени дори т.нар. стандартизирани товарови профили, без които свободно договаряне на доставки от страна на домакинствата, при липсата на електромери с почасов отчет, няма как да стане. 

Електроснабдителните дружества са поели ангажимент да представят пред регулатора профили на потреблението на електроенергия на своите клиенти. В тях би трябвало да се отчете спецификата на сезона - лято, зима или преходен, на това дали домакинството е с централно отопление и т.н.

Всички тези специфики са важни за търговеца, защото на тяхната база той трябва да си направи сметката какво количество електроенергия ще закупи и да избегне сериозните разходи за намаляването на дисбалансите.

До края на януари 2016 тези профили трябва да бъдат готови.

Един от най-важните аспекти за всеки потребител е, разбира се, какво ще се случи с цената на електроенергията. Експертите посочват, на базата на опита в останалите европейски страни, че първоначално цената ще се повиши, а след това пазарните сили ще се задействат и нивото й трайно ще падне под нивата преди либерализацията.

Това, което не трябва да се забравя обаче, че свободно договарян ще бъде само един компонент - точно цената на електроенергията. Допълнителните такси, цената на мрежовите услуги и данъци остават и при избора на доставчик, потребителите, особено битовите, на които им липсва опит в тази посока, трябва внимателно да обмислят офертите, които ще получат.

Нещо повече - за много от тях договорите за доставка, респективно и доставчиците на услугата, ще бъдат повече от един.

Ще минат обаче поне няколко месеца, докато битовите потребители получат възможността свободно да договорят цената на електроенергията си. А всъщност стои и въпросът дали домакинствата ще бъдат достатъчно атрактивни, за да привлекат вниманието на търговците на електроенергия. 

Въпреки промените енергийният сектор всъщност изпраща 2015 с не по-малко въпросителни и неясноти. Надеждата, че за проблемите ще бъде намерено решение, умира последна. Дали обаче енергетиката ни ще успее да я надживее?