Анти-AI популизмът на Александрия Окасио-Кортес е прекален
Предупрежденията ѝ за антиутопично бъдеще е възможно да бъдат отхвърлени от избирателите в Америка
Обновен: 4 October 2026 | 11:37
Редактор: Петър Нейков
Като всеки ефективен популист, членът на Конгреса Александрия Окасио-Кортес отдавна си е намерила „плашило“, което да обвинява за проблемите на избирателите: богаташите и корпоративните двигатели, захранващи тяхното богатство. Сега демократката от Ню Йорк е в крак с времето, като осъвременява стария политически наръчник за всяване на страх, насочвайки вниманието към изкуствения интелект (AI).
„Това, което елитът иска, е да трупа всички ресурси за себе си, докато светът става все по-нестабилен в материален план. А в условията на AI те искат да унищожат поминъка ни. Искат да се уверят, че никой от нас няма работа, и да задържат всички блага от това богатство за себе си, докато консумират и изразходват енергия с темпо, което е напълно неустойчиво“, заяви 36-годишната Окасио-Кортес пред група млади избиратели по време на – както може да се досетите – дискусионна среща под надслов „Студенти срещу милиардери“ в Итака, Ню Йорк, в края на септември.
Това е доста крайна антиутопична теза, дори според стандартите на популизма от XXI век. А и – ако ми позволите да отбележа – звучи доста иронично, предвид собственото ѝ положение.
Какво друго е „елит“, ако не човек с осемгодишен стаж в Конгреса на САЩ? Или потенциален фаворит за президентската номинация на Демократическата партия, ако реши да се кандидатира през 2028 г.? Според данните, подадени към Федералната избирателна комисия, Окасио-Кортес е събрала 32,6 милиона долара за личната си предизборна сметка по време на междинните избори (към 30 юни) и още 51,1 милиона долара през цялата си кариера.
Това са огромни суми за редови член на Камарата на представителите, които се изразяват в сериозно политическо влияние – независимо от доброволно наложената забрана за приемане на дарения от лобисти и корпоративни комитети за политическо действие.
Не бива да забравяме и предупреждението на Окасио-Кортес, че новобогаташите от сферата на AI кроят планове да върнат "Мрачните векове" и да превърнат всички ни в крепостни селяни.
Безспорно съществуват основателни опасения относно изкуствения интелект и въздействието, което тази бързо развиваща се технология може да окаже върху икономическите възможности и социалното сближаване – както в САЩ, така и в световен мащаб. Климатичните промени, техните причини и последици, също заслужават да бъдат обект на дебат.
Но как точно би трябвало да съществува богатият елит без функционираща икономика, която произвежда стоки и услуги за закупуване, както и енергия за захранване на скъпите им играчки? Казано по-грубо, финансисти като Питър Тийл и Джордж Сорос няма сами да си строят яхтите или да си готвят телешко „Бургиньон“.
Дори самото изтъкване на този факт ме кара да се чувствам така, сякаш споря дали Земята е плоска.
Но разбирам защо това е привлекателно. Избирателите изпитват силна тревожност относно икономиката и са загубили вяра в правителството и институциите. Живеем във времена на главозамайващо богатство, шеметни обществени промени, тревожна геополитическа нестабилност и технологичен напредък, какъвто преди е съществувал само в научната фантастика.
Окасио-Кортес съвсем не е първият политик – било то демократ или републиканец – който предлага прости решения за сложни проблеми. Тя не е и първата, която приписва тези проблеми на умишлената злонамереност на удобен враг.
Тръмп, който е на 80 години, се превърна в доминираща фигура в политиката ни и осъществи враждебно превземане на Републиканската партия преди повече от десетилетие, следвайки същия популистки сценарий, макар и с различен текст. И разбира се, популизмът на Тръмп е гарниран с допълнителна „глазура“. За разлика от Окасио-Кортес и други съвременни американски популисти, президентът понякога пренебрегва върховенството на закона, докато се опитва да имитира поведението на авторитарен лидер. Въпреки това, в основата на политическия му успех стои класическият популизъм.
По време на президентската кампания през 2016 г. и през целия си първи мандат в Белия дом Тръмп превърна имигрантите във враг – най-вече нелегалните имигранти от Мексико, но не само тях и не само тези, идващи на юг от границата. Той ги представяше като хората, носещи почти изцяло отговорността за престъпността в градовете и за редица други вътрешни проблеми – от ниските заплати до високите разходи за жилище – без да се съобразява с факта, че статистиката рисуваше една по-сложна картина.
Вероятно си спомняте провокативната реторика, понякога примесена с ксенофобски и расистки клишета, която почти винаги беше насочена срещу етническите малцинства. Окасио-Кортес и три нейни колежки, често наричани „Отборът“, станаха обект на злостните нападки на Тръмп в това отношение.
„Много е интересно да се наблюдават „прогресивни“ членки на Конгреса от Демократическата партия, които първоначално идват от страни, чиито правителства са пълна катастрофа“, заяви той в обширна публикация в социалните мрежи още през 2019 г. „Защо не се върнат и не помогнат за оправянето на напълно съсипаните и пълни с престъпност места, откъдето са дошли?“ (Всъщност въпросната членка на Конгреса, която подобно на Тръмп е от Ню Йорк, е родена в САЩ.)
В продължение на 12 години демократите и традиционните републиканци се опитват да намерят начин да победят популизма на Тръмп. Посланието на президента обаче се оказа привлекателно за избирателите – включително за мнозина, гласували два пъти за президента Барак Обама – тъй като се основаваше на проблеми, които отдавна са се задълбочили.
Общностите на работническата класа в Средния запад изпадаха в тежко положение. Международната търговия, макар и носеща ползи за много американци, се отрази неблагоприятно на работните места в американския промишлен сектор.
Незаконната имиграция беше криза, която Вашингтон пренебрегваше в продължение на десетилетия, пораждайки основателни опасения относно сигурността на границите, слабия контрол във вътрешността на страната и това дали върховенството на закона се прилага справедливо както спрямо гражданите, така и спрямо работниците без документи.
След като президентът Джо Байдън допусна сериозни грешки в управлението на южната граница през мандата, последвал този на Тръмп, 45-ият (и бъдещ 47-и) президент успя да постигне втора победа през 2024 г., възползвайки се от подобна популистка вълна. Наред с обещанието си (което впоследствие не изпълни) бързо да овладее инфлацията, Тръмп дори успя да спечели безпрецедентна за кандидат на Републиканската партия подкрепа сред избиратели, които не са бели.
Виждайки каква притегателна сила има популизмът сред все по-разочарования електорат, политици и от двата лагера възприеха популистки тактики. Така се стигна дотам, че представители на самия елит нападат други представители на елита. Използването на изкуствения интелект като изкупителна жертва обаче крие един съществен проблем. Окасио-Кортес и нейните съмишленици предричат катастрофа, която - да, тревожи някои американци - но все още не се е случила. Точка.
Избирателите са склонни да отхвърлят политиците, които прекаляват с подобна реторика.